Защо, Природо, си разплакана
ЗАЩО, ПРИРОДО, СИ РАЗПЛАКАНА
Защо, Природо, си разплакана?
За дни проля реки сълзи.
Дали утеха недочакана?
Какво те толкоз намъчни?
Навъсено е днес небето ти -
не блесва нийде светлина.
Посърнало е днес сърцето ми -
надежда няма ни една.
За дом копнея и за мил съпруг,
съчувствие и топлота...
Но всеки ден е същи като друг
и все живея в самота.
Защо, Природо, си разплакана,
мил слънчев лъч не чакаш ли?
Надеждо моя, веч нечакана,
докле сърце ми ще тъжи?
2.12.1996 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени