12.02.2012 г., 12:20

Защо, Природо, си разплакана

673 0 2

ЗАЩО, ПРИРОДО, СИ РАЗПЛАКАНА

 

Защо, Природо, си разплакана?

За дни проля реки сълзи.

Дали утеха недочакана?

Какво те толкоз намъчни?

 

Навъсено е днес небето ти -

не блесва нийде светлина.

Посърнало е днес сърцето ми -

надежда няма ни една.

 

За дом копнея и за мил съпруг,

съчувствие и топлота...

Но всеки ден е същи като друг

и все живея в самота.

 

Защо, Природо, си разплакана,

мил слънчев лъч не чакаш ли?

Надеждо моя, веч нечакана,

докле сърце ми ще тъжи?

 

2.12.1996 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...