Можех и мечтаех с часове,
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.

Защо са ти моите диви светове? 
Има толкова други такива прекрасни,
примамват там непознатите с ехове
и профучават нагорещено мисли страшни.

Защо са ти моите бурни ветрове?
Утешават се само в утринни ласки,
не заспиват, дори когато сънят ги зове
и замират в стонове на сънища изящни.

Защо са ти моите огнени дарове?
Има толкова други безспорно крещящи,
чуват се техните тъжни смехове
и оживят жестоки схватки.

Защо са ти моите невидими върхове?
Сортират под стъпалата си спомени сладки,
изваждат на показ все нови миражи от векове
и се стопяват след нагорещени нощни страсти.

Защо са ти моите горещи стихове?
Пишех с кървави пръсти във врящи пясъци,
чертаех знаци, оставени от богове,
но ти не усети техните проблясъци.