ЗАЩО СЕ ЗАГУБИХ
Бързо ли тръгнах
или пък бавно вървях?
Носих цветя...
Исках да засея нещо
в пръстта.
За да са щастливи очите ви.
Държах слънцето...
В шепи.
Исках да е светло.
Мрака беше повече.
Имах обич...
Пълних душите ви.
Изпразвах себе си...
Без да търся пощада
и награда,
че нещо съм дала.
Сега чакам дъжда...
Да скрие сълзите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени