28.06.2006 г., 19:57

ЗАЩО СЕ ЗАГУБИХ

1.1K 0 11
Защо изгубих пътя?
Бързо ли тръгнах
или пък бавно вървях?
Носих цветя...
Исках да засея нещо
в пръстта.
За да са щастливи очите ви.
Държах слънцето...
В шепи.
Исках да е светло.
Мрака беше повече.
Имах обич...
Пълних душите ви.
Изпразвах себе си...
Без да търся пощада
и награда,
че нещо съм дала.
Сега чакам дъжда...
Да скрие сълзите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...