Защо си тръгнах...
Какво да ти разкажа!?
Не дораснахме
дотам да се споделяме със себе си.
Играхме на любов и на приятелство,
запълвахме самотните недели.
Не само тях.
Запълвахме пространството,
което се простира помежду ни
с пулсиращи, лудеещи дихания,
с несъществуващи по сила думи.
И всички те са още неизречени,
помисляхме ги като своя тайна.
Излъгахме ги, че ще са обречени,
ако други някои са ги узнали.
Какво да ти призная!?
Аз отдавна
живея във съгласие със себе си.
Знам, че си очаквал да те чакам.
Неочаквано си ме намерил.
После неразумно си се влюбил.
Аз пък по-разумно съм избягала.
Само че и двамата сме в кюпа
на онези, дето нямат мяра
като много силно искат нещо.
Извинявай, че така ти вярвах.
Струваше ми се съвсем естествено
да те искам, не защото трябва.
Нямах сили за недоверчивост.
Нито за предпазни мерки.
Затова признах, че те обичам.
И избягах, за да ме намериш.
Още ли ще питаш
за какво избягах!?
Някакво внезапно непокорство.
Знаеш, че си мойта дълга жажда.
И растеш от питанка до отговор.
Знаеш си, че някой ден ще стигнем
в точката, където няма мърдане.
Ще пораснем, докато обичаме
и тогава няма да си тръгна.
Не дораснахме
дотам да се споделяме със себе си.
Играхме на любов и на приятелство,
запълвахме самотните недели.
Не само тях.
Запълвахме пространството,
което се простира помежду ни
с пулсиращи, лудеещи дихания,
с несъществуващи по сила думи.
И всички те са още неизречени,
помисляхме ги като своя тайна.
Излъгахме ги, че ще са обречени,
ако други някои са ги узнали.
Какво да ти призная!?
Аз отдавна
живея във съгласие със себе си.
Знам, че си очаквал да те чакам.
Неочаквано си ме намерил.
После неразумно си се влюбил.
Аз пък по-разумно съм избягала.
Само че и двамата сме в кюпа
на онези, дето нямат мяра
като много силно искат нещо.
Извинявай, че така ти вярвах.
Струваше ми се съвсем естествено
да те искам, не защото трябва.
Нямах сили за недоверчивост.
Нито за предпазни мерки.
Затова признах, че те обичам.
И избягах, за да ме намериш.
Още ли ще питаш
за какво избягах!?
Някакво внезапно непокорство.
Знаеш, че си мойта дълга жажда.
И растеш от питанка до отговор.
Знаеш си, че някой ден ще стигнем
в точката, където няма мърдане.
Ще пораснем, докато обичаме
и тогава няма да си тръгна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
