Защото съм жената. И съм свята (на Елисавета Багряна)
Може би съм грешна и коварна...
Е. Багряна
Така разколебах и слънцето.
Когато си заспиваше
в косите ми.
Зениците ми -
нечовешки кървави.
Прогледнаха.
Със гняв орисах ги.
И на земята никога не стъпих.
Защото пътят
се на две делеше.
Сега по кой от тях да тръгна?
Все този страх.
Така ми се летеше...
И полетях.
Не грешна и коварна.
Мъжете...
тачат си патриархата.
Но Библията им
аз не проповядвам.
Защото съм Жената.
И съм свята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
