Защото всичко е суета на суетите...
И нищо ново под слънцето няма...
Под това древно небе... Под звездите,
които вечно изгряват
над хора едни и същи...
Циклично повтарят се времената...
Животът ни е като окръжност...
Предизвестена... До болка позната...
И всеки знае къде ще свърши
пътят му на земята...
В несъвършената ни човешка същност
танцуват мракът и светлината...
В желанието да сме богоравни...
В илюзията, че сме вечни...
В неопитомените ни нрави...
В изгубената ни човечност...
В нашата тленност свята...
В порива да сме различни...
Нищо ново... под небесата...
Героите са трагикомични...
На тази житейска сцена...
Нищо ново под слънцето...
Единствено суетата е... благословена...
Героите са едни и същи...
© Нина Сименова Всички права запазени