Заслужаваш да си щастлив
Животът - миг от вечността това е,
ти избираш как да го живееш.
Дали лошотията ще витае,
дали хубавото ще желаеш.
Миг от приказката, да... така е...
всеки нещичко мечтае, нещичко таи.
Всеки иска нещо, то се знае,
какво ли да направиш - сам реши.
Дните се изнизват бързо...
а ти все още си на кръстопът.
Хайде! Реши кое ще е първо,
мисли... хвани правилния път.
Намисли ли? Реши ли вече? - Браво.
Виж къде се забъркваш...
Дано сърцето ми да не е право
или нещо с нещо бъркаш?
По пътя ти пое,
добре ти е сега, нали?
Как ли човек може да разбере...
че всичко наранява и боли.
Добре ти беше, да...
но май играта загрубя.
Страх те е! Разбра...
че някой просто те използва.
Мразиш се сега, нали?
Подигравки, унижения,
не взимаш вече важните решения
и доста май това боли.
Проклинаш ги, кълнеш ги,
разбра ли какво искат?
Но веч не можеш да ги спреш ти...
изпиват те, докрай те изтискват.
Страх те е от тях!
Но не, не го признаваш.
Искаш силно да ги прокълнеш на глас,
че все излишен оставаш.
Но... чакай! Не, не си виновен,
че със теб постъпиха така...
сломен се чувстваш и преборен.
НЕ! Не се предавай сега!
Из спомените пак се ровиш,
връщаш лентата назад.
Всичко да се върне пак се молиш.
Не щеш да продължиш по пътя прокълнат!
Няма нужда! Помисли си!
Колко много даде, колко ти отнеха...
Погледни колко силен ти си.
Продължи напред и намери утеха...
Труден е пътя, даже много.
Страх те е, но повярвай, че си струва.
Страх те е да се съвземеш отново
и личността ти да изплува.
От завист и злоба...
виждаш, че ти се повръща.
Махай се от таз прокоба!!!
Всичко тъпкано се връща!
Направи крачка назад, засили се!
Ти си стойностен човек!
Давай смело, усмихни се!
Не си се радвал... сигурно от век.
Видя ли! Не е толкоз страшно...
чувстваш се свободен и игрив.
Ще бъде всичко толкова прекрасно!
Ти заслужаваш да си щастлив!!!
ти избираш как да го живееш.
Дали лошотията ще витае,
дали хубавото ще желаеш.
Миг от приказката, да... така е...
всеки нещичко мечтае, нещичко таи.
Всеки иска нещо, то се знае,
какво ли да направиш - сам реши.
Дните се изнизват бързо...
а ти все още си на кръстопът.
Хайде! Реши кое ще е първо,
мисли... хвани правилния път.
Намисли ли? Реши ли вече? - Браво.
Виж къде се забъркваш...
Дано сърцето ми да не е право
или нещо с нещо бъркаш?
По пътя ти пое,
добре ти е сега, нали?
Как ли човек може да разбере...
че всичко наранява и боли.
Добре ти беше, да...
но май играта загрубя.
Страх те е! Разбра...
че някой просто те използва.
Мразиш се сега, нали?
Подигравки, унижения,
не взимаш вече важните решения
и доста май това боли.
Проклинаш ги, кълнеш ги,
разбра ли какво искат?
Но веч не можеш да ги спреш ти...
изпиват те, докрай те изтискват.
Страх те е от тях!
Но не, не го признаваш.
Искаш силно да ги прокълнеш на глас,
че все излишен оставаш.
Но... чакай! Не, не си виновен,
че със теб постъпиха така...
сломен се чувстваш и преборен.
НЕ! Не се предавай сега!
Из спомените пак се ровиш,
връщаш лентата назад.
Всичко да се върне пак се молиш.
Не щеш да продължиш по пътя прокълнат!
Няма нужда! Помисли си!
Колко много даде, колко ти отнеха...
Погледни колко силен ти си.
Продължи напред и намери утеха...
Труден е пътя, даже много.
Страх те е, но повярвай, че си струва.
Страх те е да се съвземеш отново
и личността ти да изплува.
От завист и злоба...
виждаш, че ти се повръща.
Махай се от таз прокоба!!!
Всичко тъпкано се връща!
Направи крачка назад, засили се!
Ти си стойностен човек!
Давай смело, усмихни се!
Не си се радвал... сигурно от век.
Видя ли! Не е толкоз страшно...
чувстваш се свободен и игрив.
Ще бъде всичко толкова прекрасно!
Ти заслужаваш да си щастлив!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Бояджиева Всички права запазени
дългичко-замисълът е добър,но подкрепям мнението на Аничка.
