Затвор ли бе това за теб,

затвор ли бе, без  глътка въздух.

Една жена се влюби в теб,

затвор ли бе, че те обикна

                   лудо.

Тя изкачваше стъпало след стъпало,

стъпваше на погрешното,

падаше, изкачваше се пак,

за да се опита да достигне с нежност,

с нежност теб и твоя свят,

но падна в мрак.

И пак...

И пак...

Продължаваше сърцето ù да бие силно,

за теб, за теб и твоя свят,

дори и долу, в онзи мрак.

Затвор ли бе това за твоето сърце,

аз така и не разбах,

не можах с нежност,

с любов към теб

да достигна теб и твоя свят.

По тръпка.
На Николай.