Затъжих се с дъжда...
Затъжих се с дъжда, да те чуя сега.
Да те видя в късчето светлина,
през пролуката жадна, процеждаща
струйка слънчева, живителна истина...
Тази есен е много красива и тъжна,
но не докосвам сега твоите длани...
И макар, че живееш в душата ми,
очите ти от моите са непогалени...
Искам ръка да протегна... да стигна
до лицето ти, да го помилвам. Много ли
искам: с очи да те видя... да те взема
после в съня си?...
Затъжих се, в мъгла се изгубих...
и ненамерена, открих нова истина.
Зная, тъжна е есента, но затова пък
е много красива и влюбена...
Да те видя в късчето светлина,
през пролуката жадна, процеждаща
струйка слънчева, живителна истина...
Тази есен е много красива и тъжна,
но не докосвам сега твоите длани...
И макар, че живееш в душата ми,
очите ти от моите са непогалени...
Искам ръка да протегна... да стигна
до лицето ти, да го помилвам. Много ли
искам: с очи да те видя... да те взема
после в съня си?...
Затъжих се, в мъгла се изгубих...
и ненамерена, открих нова истина.
Зная, тъжна е есента, но затова пък
е много красива и влюбена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
