Затъжих се за теб...
Затъжих се за теб, моя обич добра.
Поставих ликът ти в сърцето си,
подбрах най-красивите бели цветя,
нарисувах ги там... на челото ти.
Тъй са топли, добри, твоите очи,
но понякога, виждам тъгата ти,
как прокрадва се в тях със тих
листопад, есента да брои дните ти.
Не тъжи, не и вярвай, тя е измамна...
Поникнаха бели цветя, аз ги поливам
с очите си, те са моите милувки...
дар от твоите нежни целувки...
Затъжих се за теб, моя обич си, истинска.
За ръцете, душата и за устните ласкави,
бих пребродила цяла, добрата земя,
за да бъда утеха и твоя закрила.
Затъжих се, отроних от очите сълзи,
бели цветя във сърцето поливам,
те превръщат се в алени макове,
поели нашите пламенни спомени.
Поставих ликът ти в сърцето си,
подбрах най-красивите бели цветя,
нарисувах ги там... на челото ти.
Тъй са топли, добри, твоите очи,
но понякога, виждам тъгата ти,
как прокрадва се в тях със тих
листопад, есента да брои дните ти.
Не тъжи, не и вярвай, тя е измамна...
Поникнаха бели цветя, аз ги поливам
с очите си, те са моите милувки...
дар от твоите нежни целувки...
Затъжих се за теб, моя обич си, истинска.
За ръцете, душата и за устните ласкави,
бих пребродила цяла, добрата земя,
за да бъда утеха и твоя закрила.
Затъжих се, отроних от очите сълзи,
бели цветя във сърцето поливам,
те превръщат се в алени макове,
поели нашите пламенни спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
6
