Завещание!
Аз съм човек...
създаден сякаш на шега,
но съдбата си до гроба ще завлача,
прокълната кръста ще си нося,
заслужено да увисна на него след това!
Но глава не ще склоня,
през пропасти и тръни,
към върхът оголен ще се стремя!
Нека ме плюят...
нека ме хулят...
нека злобеят...
и нека се разяждат отвътре в самота!
ПО-ДОБРЕ В ОБЛАЦИТЕ,
ОТКОЛКОТО В КАЛТА!!!
Зад гърба си трупове оставям,
от стомана сякаш са гърдите,
не ще се скърша под натиска на алчността!
ЧОВЕК СЪМ,
а не човече,
кукла на конци никога няма да бъда!
Сега разбирам за какво наказана съм да живея,
слепите със смелост да просветля!
П.П.
ТВОРЯ, ЗА ДА ЖИВЕЯ,
С ЛЮБОВТА СИ БЕЗГРАНИЧНА
НАКАЗВАМ ГРЕШНИТЕ СИ БРАТЯ!!!
създаден сякаш на шега,
но съдбата си до гроба ще завлача,
прокълната кръста ще си нося,
заслужено да увисна на него след това!
Но глава не ще склоня,
през пропасти и тръни,
към върхът оголен ще се стремя!
Нека ме плюят...
нека ме хулят...
нека злобеят...
и нека се разяждат отвътре в самота!
ПО-ДОБРЕ В ОБЛАЦИТЕ,
ОТКОЛКОТО В КАЛТА!!!
Зад гърба си трупове оставям,
от стомана сякаш са гърдите,
не ще се скърша под натиска на алчността!
ЧОВЕК СЪМ,
а не човече,
кукла на конци никога няма да бъда!
Сега разбирам за какво наказана съм да живея,
слепите със смелост да просветля!
П.П.
ТВОРЯ, ЗА ДА ЖИВЕЯ,
С ЛЮБОВТА СИ БЕЗГРАНИЧНА
НАКАЗВАМ ГРЕШНИТЕ СИ БРАТЯ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени
