7.05.2006 г., 21:10

Завиждам на другите...

822 0 11
Завиждам на другите, които

с думи могат

да нарисуват много неща. Аз не мога. Защото пред мен е само Тя.  Докога ли ще бъде това? Кога ще свърши всичко? Не искам и не мога да сложа сам край. Все пак,  роден съм през Май. Обичам живота, любовта, мечтите. И всеки гледам в очите.

Затова и завиждам на хора,

които успяват да пишат за различни неща. Аз това не мога да правя, защото пред очите ми е единствено Тя!И, ако сам не го изживея, да го опиша не ще съумея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Завиждам на другите,

    които с думи могат

    да нарисуват много неща.

    Аз не мога.

    Защото пред мен е само Тя"-адски нежно е.Тя трябва да е много щастлива
  • Разбрах и благодаря! Аз обикновено не я следя, а веднага влизам в "Най-новите" или в някой от разделите за да препрочитам по-старите неща на колегите!
  • Вили, все пак не сме гадатели!
    Я отиди на главната страница и погледни най-долу! Всеки ден се появяват имената на рожденниците! Няма магия! Весел празник, щом днес ще празнуваш!
  • Благодаря ви, Хора! Трогнахте ме! Но кой ви каза? Мая, аз съм ЗА сдружението на Теленцата! Единствени сме на света по страстта към живота, любовта и т.н. Венера знае на кого да бъде планета! Явно и тя е Телец или е била "посъветвана" от Телец! Иначе днес ще празнувам, защото току-що се върнах от командировка.
  • Честит Рожден Ден, Вили!
    Да вземем да си направим едно сдружение на сдружените Телета, а?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...