1.08.2006 г., 19:36

Зависимост

774 0 2
Разочарован в любовта,изхвърлен от дома
във този страшен миг,
ти болката ще утолиш със наркотик.

Започнеш ли ,едно да знаеш
след време ти ще се покаеш,
ще бъдеш жертва на една наистина чудовищна игра.

От таз игра ти жив не ще излезеш,
защото нямаш сили за това,
защото смяташ, че не ще успее
тоз бял прашец да вземе твоята душа.

Когато си на прага на смъртта,
тогава истината е една,
ще искаш да се върнеш у дома, но в друг дом ще прекараш вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано всеки го прочете преди да посегне към белия прашец!
    А ето едно хубаво стихотворение от пчеларя Ив.Хр.Данов:
    КУРАЖ И ВЯРА НЕ ГУБИ!

    Частица съм от таз Вселена,
    новатор селски ме родили,
    видях природата зелена,
    децата ни в усмивки мили.

    С природата живей, поемай
    весден храни сурови, чисти
    и никога не се докосвай
    до ПРАХ и тъкани нечисти!

    Храни различни ти не смесвай,
    според сезона ги редувай,
    с масла и мед ги подобрявай,
    и не преяждай, не гладувай!

    Че бавна смърт е тъй живота,
    със халост, мързел и прищевки,
    развивай се, не се износвай,
    пази четирите равновесия -

    душа и труд, храна и пола,
    и за човешко ти залягай!
    Учи се, грешки не повтаряй,
    не давай други да те яздат!

    От доблест ти се възхищавай,
    живота, времето пести,
    и мислите си направлявай,
    кураж и вяра не губи!

    Из “Бащини завери”
    от Ив. Хр. Данов
  • Хареса ми.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....