Завист
От прозореца отсреща –
музика гореща,
млади на кълбо...
празнуват явно нещо,
може би,
капчици Живот...
Неканен танцувам сам,
предпочитам своето танго,
зад пердето скрит отсам
с моята душа – ней поклон...
Завиждам ви, деца,
за диското ви лудо, което предстои,
и за това, че не мога
да съм с вас,
с моите глъхнещи чинели,
до зори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
