Завръщане
Да преброди пътникът
Деня,
и да
спре
пред портите на Здрача.
Да почука
в тиха самота,
със мандалото
на времето полека.
Да открехне
прашните врата,
да нахлуе
хлад...
в секунда вечност!
Да политнат
тежки сенки
към нощта,
в бяг към
звездните полета.
Да огрее скришом
месец тъжен, стар,
да откъсне сълзи
облакът надвесен над
дувара,
да прегърне
вятър
ронещите се листа,
и чемширът да се сгуши
към земята.
В калдаръмен унес
да пропее есента.
И животът
да се скрие
във тревата.
Да пристигнеш някога.
Сега.
Пътят си поел
безкраен, вечен,
със Началото и Края
под ръка.
Да попиташ
в бездиханна тишина:
Победил ли си?
Живял ли си?
Човеко?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Карадобрев Всички права запазени
