24.07.2007 г., 22:14

ЗАВРЪЩАНЕ

776 0 8
 

           ЗАВРЪЩАНЕ


Тихи стъпки на боси нозе

прекосиха надлъж през душата ми.

Нова муза? Отде ли се взе?

Тъй ми писна от дългото чакане!


Или нова любов може би ?

Неочаквана, тайнствена, дива?

Да превърне мечтите в съдби,

да се чувствам и млада, и жива?


О, това си пак ти! Точно ти!

И си бос и разкаян, наистина...

Колко тихо начало: "Прости..."

Или край на поредната изповед?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...