ЗИМА
ЗИМА
Обичам зимата. И снежните пътеки,
И сините кристали във косите и.
Обичам и целувките по устните на всеки,
прозрачните зеници на очите и.
Осъждате ме? Нека. Аз пак ще я обичам,
заради снежните наметки на полята.
Загледайте се в мене – на нея аз приличам,
и тъжните ми мисли от нея са преляти.
Защото всеки може да бъде като лято
тъй страстно-безразсъден, много пламенен.
Или пък като пролет, съвсем неосъзната,
и влюбена във слънцето, и мамена.
Или пък като есен – чаровница лъжовна,
примамваща със багри, вледяваща със дъжд.
Аз зима да съм искам – по своему грижовна
и ласкава, и силна, и строга наведнъж.
20.11.2001г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
