Зима
Зима
Отлитат птиците на юг. С листата есента постила
килим. Пътеката до тук е. Всички зимата приспива.
Заспа гората зимен сън. Заспаха с нея и цветята.
Врабчета весели навън чирикат сякаш, че е лято!
Земята като с одеяло покрил е пухкавият сняг,
зимата рисува в бяло картини с четка и боя.
Калпаче покривът си има. Комин над къщата дими.
Гирлянди бели се увиват от сняг по къщните стрехи.
Спи поточето игриво. До къщата върху снега
пътечка весело извива снагата си като дъга.
От сняг направиха децата човек с очи, носле, брада,
метла му сложиха в ръката и във устата своя смях.
Отлитат птиците на юг. С листата есента постила
килим. Пътеката до тук е. Всички зимата приспива.
Заспа гората зимен сън. Заспаха с нея и цветята.
Врабчета весели навън чирикат сякаш, че е лято!
Земята като с одеяло покрил е пухкавият сняг,
зимата рисува в бяло картини с четка и боя.
Калпаче покривът си има. Комин над къщата дими.
Гирлянди бели се увиват от сняг по къщните стрехи.
Спи поточето игриво. До къщата върху снега
пътечка весело извива снагата си като дъга.
От сняг направиха децата човек с очи, носле, брада,
метла му сложиха в ръката и във устата своя смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Миланова Всички права запазени
