7.02.2006 г., 22:19 ч.

Зима в първия акорд 

  Поезия
749 0 1

За първи път
Посрещам новия сняг
Не във вкъщи.

Този път не е светло и бяло –
Вече дори аз не съм същата.

Не видях да падат снежинки,
А плахо се сепнах в нощта.

Две невинни детски ръчици,
Две протегнати малки слънца

Връщат стрия облик на зимната нощ
И е светло и бяло – и е всичко любов!

От утре, по-нежно събуден,
Светът ще е по своему нов.

© Девора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, като гледам и навън каква зима е...поетична, призрачна.. Хубаво стихотворение, Пимб!
Предложения
: ??:??