ЗИМЕН СПОМЕН
ЗИМЕН СПОМЕН
...И спомени нахлуват пак у мен...
Към детството ми тази нощ ме връщат...
Навънка пропищява плач студен,
а аз - на топло, в дядовата къща...
Пропяват глухо първите петли
през скърцащата януарска пустош...
Виелицата снежна сто игли
през ноздрите си ледени изпуска...
Пробягва пламък като таласъм
от печката, но мислите ми зъзнат...
И в миг дочувам агне в полусън -
през воя див на вятъра премръзнал!...
Да се родиш в такава нощ! Късмет...
Аз още виждам преспите огромни,
затрупали прогнилия ни плет...
И агънцето малко още помня...
И пак стоя с премръзнали ръце,
и пак дочувам съскащия вятър
край снежната завивка, - като стряха
надвесена над малкото телце...
И помня още бялата овца -
и от снега по-бяла ми се стори!...
А малкото подгъна коленца
под майка си и буташе нагоре...
В такава пряспа!... Виждам я сега...
С лопатата си дядо ми я бодна...
Животът в нея - като на шега,
се бе родил по волята природна...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
