9.01.2024 г., 16:49 ч.

Зимна жена 

  Поезия
232 2 0
Вятър в косите и брули,
но не трепват устремените скули,
ските хруптят, снегът не поддава,
сама със наклона - такава наслада!
Скорост, простор, красота!
А на пистата - една прекрасна жена!
Спуска се тихо, с усмивка,
свободата е такава награда!
Телефонът мълчи!
За час, за два или ден!
Няма кой да гълчи,
умът е в тишината смирен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??