Зимна жена
Вятър в косите и брули,
но не трепват устремените скули,
ските хруптят, снегът не поддава,
сама със наклона - такава наслада!
Скорост, простор, красота!
А на пистата - една прекрасна жена!
Спуска се тихо, с усмивка,
свободата е такава награда!
Телефонът мълчи!
За час, за два или ден!
Няма кой да гълчи,
умът е в тишината смирен!
Само склонът, хребетът, ските!
Нуждаят ли се от друго очите?!
Тишина, божествена, просторна, красива...
Насред нея - жена!... И толкова стига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
