14.08.2007 г., 11:10

Златно

1.5K 0 16


                                       Изгрев е.
                                       Злато струи.
                                       Гледам. Мечтая.
                                       Слънцето вижда ме.
                                       Изпраща ми лъч,
                                       на колесница 
                                       от злато ме качва.
                                       Блестя. Златна съм.
                                       Щастлива съм.
                                       Жива съм.
                                       Невеста на слънцето.
                                       Изгрев е.
                                       Златна жарава.
                                       Вечна любов.
                                       Земя и слънце.
                                       Жарка целувка.
                                       Изпивам до дъно
                                       жадно живота.
                                       От обич златна
                                       отново изгарям.                                  
                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...