Очите невинаги виждат...това което
душата копнее,и тайно се крият в сълзите
на сърце тъгуващо за нея.
Сълзи,тез бисери тъй скъпоценни
солени но с мед овкусени.
За надеждата, горчилката пият
и сърцето на кръста разпъват...
Тишина, пулс, часовник тиктака.
Живота ,пръст го чака...Сбогом,
а къде изчезна добрината!?
Очите невинаги виждат...
Но сърцето знае какво го очаква.