Знахаринът от Варна
ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка,
с аверите ми – свикнали на бой, цял ден ще друсам табла и гюлбара,
и моят стар лирически герой във Фейсбук ново стихче ще изкара! –
ще пазаря във варненския МОЛ – каквото ми душицата поиска,
на плажа ще се вейна – сам и гол, с последната си бяла лятна ризка,
ще сляза върху каменния кей – да хващам паламуди и сафриди,
и, ако Господ ми рече здравей! – съм сигурен, светът ще ми завиди!
Седалката ще ми отстъпи с кеф едно хлапе в най-бавния „Икарус“.
И ще харижа своя сетен лев на просяка, прегърбил се от старост!
Прекрасен е мигът– да бъда стар, след който следват миговете Вечност.
Аз, всъщност, бях световният знахар, дал всекиму по шепица човечност.
14 октомврий 2023 г.
гр. София, 13, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени