ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА

… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –

ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,

ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,

ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка,

с аверите ми – свикнали на бой, цял ден ще друсам табла и гюлбара,

и моят стар лирически герой във Фейсбук ново стихче ще изкара! –

ще пазаря във варненския МОЛ – каквото ми душицата поиска,  

на плажа ще се вейна – сам и гол, с последната си бяла лятна ризка,

ще сляза върху каменния кей – да хващам паламуди и сафриди,

и, ако Господ ми рече здравей! – съм сигурен, светът ще ми завиди!

Седалката ще ми отстъпи с кеф едно хлапе в най-бавния „Икарус“.

И ще харижа своя сетен лев на просяка, прегърбил се от старост!

Прекрасен е мигът– да бъда стар, след който следват миговете Вечност.

Аз, всъщност, бях световният знахар, дал всекиму по шепица човечност.

14 октомврий 2023 г.

гр. София, 13, 45 ч.