8.04.2007 г., 13:48

Знай...

1.1K 0 1


Какво е чувството, когато ме няма,
дали и с тебе е така?
Дали и ти тънеш в бездънна яма,
и умираш в самота?


Какво е усещането, когато ме няма,
дали и с тебе е така?
Дали и ти трепериш в нощта,
примрял от безнадеждната луна?


Веч не искам аз да знам,
обичаш или мразиш моето лице,
само искам ти да знаеш,
че за теб ще бие моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За годините си много добре пишеш
    Браво!!!
    Поздравявам те, Деси

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...