6.12.2014 г., 19:58

Знай

488 0 0

Празен лист. Така познато..
.. някак празна съм и аз.
Остави ни така внезапно
и трябва да се учим, че няма вече „нас”.

Трябва да се учим да говорим и в минало време,
дори и да звучи нечестно,
дори и да не искаме да го приемем,
колкото и да не ни е лесно.

Но ти си там.. където и това да е.
От ляво нещо силно заболява,
поглеждаме нагоре.. търсим те..
Ще дойде час да те открием, а до тогава

знай, че ние сме добре
знай, че пием с мисълта за теб кафе
знай, че още те обичаме
Знай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...