Звезда
Мълчалива самотна звезда
в тъмнината самотна сияе.
Сипе бели лъчи... Не гори!
А бещука сама в тъмнината.
Тя за нас ли в безкрайна тъга,
със сияещи сълзи ридае?
Или плаче, защото сега
сам-сама из простора блуждае?
Ех, звезди...
Като погледи живи.
Ех, очи...
на нощта замечтана.
Ту напомняте
на искрици красиви.
Ту на буря
след дъжд развилняна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
