Звезда
Нощта и ето аз съм във стихията си,
подгонил здраво мечтите детски,
с надежда да те срещна изведнъж.
Сърцето ми не иска нищо друго,
денят да срещне във прегръдка топла,
забравил що е болка от любов.
Е, ето го отново вестителя,
че идва ден и много за изпускане,
когато със милувката си нежна
очите ми отваря изведнъж.
Звезда, която се усмихва,
огряла мислите самотни,
разпалила магията живот,
докоснала сърцето ми надеждно
във този пламък от любов.
Подвластен съм на любовта
и плахо чакам да ме видиш,
когато ме огрееш с твойта светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Харизанов-Джоки Всички права запазени
