Звезда
Имаше в нощта една звезда,
която падаше тъжна и сама.
Да преобърне на някого света
беше нейната съдба.
В небето се взря самотна жена
и неволно я видя.
В малката звезда съзря
възможност да не е повече сама.
Пожела си да срещне любовта
и като бисер се търкулна мъничка сълза,
последната, която притежаваше тя,
изпепеляваща като водите на адската река.
Жената се молеше на падащата звезда
да разпали искра в мъжката душа,
която управляваше нейната съдба,
за да спре завинаги да бъде сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Сайдъл Всички права запазени
