capriola (Сара Сайдъл)
6 7
28.11.2013 г., 17:59 ч.

Звезда 

  Поезия
610 1 4

Имаше в нощта една звезда,

която падаше тъжна и сама.

Да преобърне на някого света

беше нейната съдба.

 

В небето се взря самотна жена

и неволно я видя.

В малката звезда съзря

възможност да не е повече сама.

 

Пожела си да срещне любовта

и като бисер се търкулна мъничка сълза, 

последната, която притежаваше тя,

изпепеляваща като водите на адската река.

 

Жената се молеше на падащата звезда

да разпали искра в мъжката душа, 

която управляваше нейната съдба,

за да спре завинаги да бъде сама.

© Сара Сайдъл Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тук има различна дължина на сричките,(и монотонност в римата както и в „Пеперуда“),но иначе е пропито с надежда!!Дерзай!!!
  • Изключително красиво!Изумително нежно пишеш!БРАВО на теб!!!
  • Поздравления ,стихотнорението е много хубаво!
  • Надеждата.. Много хубаво
Предложения
: ??:??