20.02.2010 г., 0:00

Звезден отговор

736 0 14
Отидох с звездите да говоря Коя врата ще трябва да отворя По лунната пътека минах Звезден прах с шепи ринах Врата отворих не една Намирах само тишина Луната бяла ми намигна В сърцето ми вулкан изригна Звездите силно засияха Ангели небесни  ми зяпяха  Всичко скрито в нас е вътре Отворим ли го - ще има утре Отговор ми дадоха звездите Влезли бяха в очите

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • НЕЛИ,КРЪСТИНА,радвам се че наминахте.НЕКА И ВАШАТА ЛЮБОВ НЕ УГАСВА!!!
  • "Всичко скрито в нас е вътре.
    Отворим ли го - ще има утре"
    .......................................
    Оригинално, актуално и мъдро звучи,
    пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    Прекрасен, оригинален и мъдър стих!
    ПОЗДРАВИ!(6+) БЪДИ!
  • " Отговор ми дадоха звездите

    Влезли бяха в очите"
    И дано никога не угаснат Хареса ми
  • Здравей СЕЛВЕР,приемам лунното ти намигване.Нежно говорят звездите ,ласкаво ,нали така Ласка ,ти знаеш....АНГЕЛЕ приятелю непременно ще ги поздравя звездите и една мечта от теб ще и прошепна.Усмивки жарки от ЖАРАВА и много красота и лилии от ЛИЛИ. ПРИЕМАМ С РАЗТВОРЕНА ДУША ,А ОТ МЕНЕ ТОПЛИНКА!!!
  • Красиво е!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...