Танцува безбрежният вятър,

погълнат от своето вълнение,

в душата му, истински кратер,

бушуват безброй съкровения.

Обсипва с ласки вълните,

облечен в пясъчни струи,

флиртува галантно със звездите,

без блъфове и увертюри.

Пронизва ни лунният блясък,

керванът от песни се носи

и с тихия гларусен крясък

се раждат милиони въпроси.

Танцува безбрежният вятър,

ухае на сол и на миди,

в косите ти звезден театър,

под звуците на мандолини.