9.07.2010 г., 10:54

Звезден театър

811 0 0

Танцува безбрежният вятър,

погълнат от своето вълнение,

в душата му, истински кратер,

бушуват безброй съкровения.

 

Обсипва с ласки вълните,

облечен в пясъчни струи,

флиртува галантно със звездите,

без блъфове и увертюри.

 

Пронизва ни лунният блясък,

керванът от песни се носи

и с тихия гларусен крясък

се раждат милиони въпроси.

 

Танцува безбрежният вятър,

ухае на сол и на миди,

в косите ти звезден театър,

под звуците на мандолини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...