9.07.2010 г., 10:54

Звезден театър

809 0 0

Танцува безбрежният вятър,

погълнат от своето вълнение,

в душата му, истински кратер,

бушуват безброй съкровения.

 

Обсипва с ласки вълните,

облечен в пясъчни струи,

флиртува галантно със звездите,

без блъфове и увертюри.

 

Пронизва ни лунният блясък,

керванът от песни се носи

и с тихия гларусен крясък

се раждат милиони въпроси.

 

Танцува безбрежният вятър,

ухае на сол и на миди,

в косите ти звезден театър,

под звуците на мандолини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...