17.09.2006 г., 14:49

Звездни сънища

971 0 18

Като пораснали вече светулки,
тази вечер звездите блестят!
Със зората във сребърни люлки,
неусетно, примигвайки ще заспят.
Аз затварям очи и се вслушвам,
как звънците звънят във ноща!
С тихи стъпки да дойде очаквам
и със звън да ме грабне сънят!
Да ме носи в небето осеяно
със проблясъци в моите коси,
Млечен път разстилайки нежно
за нозете ми път в светлини!
И когато звездите премигнат,
още с първи петли ще заспят,
ще поръсят със цветни усмивки
и в твоят сън ще се явят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • фееричен сън! хареса ми!
  • Наистина...Джейни от теб искаме само стиховете ти...а останалото остави да се носи на вятъра. Прави това което умееш и не мисли много за коментарите. И още нещо -стиха е превъзходен!
  • Благодаря ви Албиция, Мая и на теб Дани!
    Трогната съм!
  • ТИ СИ ЩАСТЛИВКА,ЧЕ ИМАШ ТОЛКОВА ЧУВСТВИТЕЛНИ СЕТИВА ЗА НЕЩАТА ОКОЛО СЕБЕ СИ И НЕВЕРОЯТЕН ТАЛАНТ ДА СЕ ИЗРАЗЯВАШ...ПОЗДРАВЛЕНИЯ!СТИХОВЕТЕ ТИ СА ВСЕ ПО КРАСИВИ И ИЗПИПАНИ...
  • като пораснали светулки... направо си го представих, Джейни. красота!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...