4.06.2007 г., 8:59

ЗВЕЗДНО

836 0 13

Скъпи виртуални приятели,
Драги коментатори,
Уважаеми читатели,
Оценители,
и ти Фитке!

 


Публикуваната творба представлява напълно променен след моя редакция вариант на стихотворение, излязло от печат още в края на миналата година. И тъй като мислите в главата ми понякога се надпреварват коя да излезе на бял свят по-напред, правилните относно това стихотворение ми дойдоха с малко закъснение (но не фатално и безнадеждно късно!). Отклонението го правя, за да ви обърна внимание на факта, че dar4e_to не краде от Дарина Павлова Дечева. Само от време на време я редактира и контролира (щот инък тя съвсем шъ я подкаръ през просоту!). И я кара да пише звездно 
(она кът я подкара сал в един и същи цвет - маа по много време тъй, та съ налага дъ я сръчква чат-пат - зер съ усети, де!).

П.П. Дъ н'си помислите само, че плагиатствам от нея! За тая работа си има други ора!

С поздрав!

Дарина


Звезден дъжд във косите роси.
Светлини в тъмнината потичат.
Звездни станаха
мойте коси.
И звездите в душите
надничат.


Тази
нощ сме еднички в света.
Звездночели сме с тебе и двама.
Звездно ложе застла ни нощта -
звезднолика до влюбеност дама.


Чрез звездите, прогледнали в мен
станах звездна
. И тъй ми отива!
Под звездите и в техния
плен
много бързо любов се открива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....