imperfect (Яна)
274 2097
13.10.2012 г., 18:34 ч.

Звукът на Любовта 

  Поезия » Любовна
899 1 11

Звукът на Любовта

 

 

 

Душата ти до болка е във мене!

В очите ми таи се твоят смях.

(Ранена от инфарктното ни време,

отдавна да обичам се боях.)

 

Но ти си тук. И дишаш мълчаливо.

И гледаш ме с усмивка на уста.

От думите ти жаждено отпивам.

По детски се усмихвам на света.

 

Не ме вини, че днес съм по-различна.

Дано поне съм малко по-добра.

(Щастливо от очите ми се стича

една кристална, мъничка сълза.)

 

Не ме целувай! Стига ни луната

изгряла -  светъл лъч за през нощта.

По стъпките -  симфония позната,

ще знам, че си пред входната врата.

 

Не ме докосвай! Други преди тебе

изпъдиха душата ми навън -

сиротна, опустяла, непотребна,

присвила се от падналия гръм.

 

Не ме притискай! Стигат ми сълзите,

проливани за всеки грешен мъж.

И никога за никого питай -

обичала съм някога. Веднъж.

 

Дари ми само своя отпечатък.

Чертите си във моето сърце

гравирай и след туй предай нататък

със силните напукани ръце.

 

Запей ми само тихо песента си.

Мелодия, преплетена в нощта.

Във ритъма докрай да се потърся,

намерила звука на Любовта...

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??