29.10.2007 г., 21:52

Звяр с очи като моите

1.2K 0 7
 

На гърба ти мъжки, силен,

днес наместо синори от белезите стари,

дето си ги носиш още от дете,

сега е гордо разположена глава на тигър.

 

Красива, цветна татуировка

прикрила е завидно миналото ти нелеко,

простила е навярно ударите

от нелека бащина ръка

и може би е заличила всички мисли,

пълни със боязън.

 

И таз красива, цветна татуировка

е майсторски пресътворила

страшното очарование на този звяр.

На този звяр - голяма котка безпощадна,

която жертвата докрай мори от бяг,

а после с грация изящна, кръвожадна

я сграбчва ловко за обяд.

 

На този звяр - внушаващ страх и тъй прекрасен

очите сякаш казват ти: "Ще те изям!"

Гръбнакът му - тъй гъвкав и със багри е накрасен

Налита ти за миг и... ам!

 

Та този звяр с очите дивни, сини,

и златната окраска... Остри нокти... Да...

Прилича ми...

Прилича ми на някой, помогни ми!

Животи много също има тя!

 

И тя е котка, знаеш й очите!

Досущ като на този тигър тук.

А дръзката й, хубава походка?!

А сръчните й нокти?! Мъркащия звук?!

 

Тя драла те е много пъти

и все дълбоко впивала се е във твойта плът,

изритвал си я вън безжално от дома ти,

заспивала е в теб, пресичала е твоя път...

 

Красива, цветна татуировка

на силния ти гръб върти глава...

И зъби - шпаги за фехтовка...

Красива е... И плашеща... О, да!

 

И звярът на гърба ти силен

огледа се във моите очи...

Видях му погледа безмилен,

видях чертите си във него... О, прости...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...