Зърно любов
Зърно любов
Любима моя, как искам да те имам!
Не знам коя си, а обичам те до болка.
И как изглеждаш аз не зная –
А търся те,
и търся те в безкрая
в безкрая от надежда озарен...
Когато мисля си за теб
Желая,
да можех да докосна твоята душа.
Да можех аз да полетя -
простора велелепен
на мислите ти съкровени
да бих достигнал аз...
А грешен, грешен съм
и зная,
от мене поглед ще отвърнеш ти.
Не ще ме любиш, не, не би ме ти.
Защото ти си съвършена,
А свършен аз съм...
Обична моя,
Дали съм прав, не зная...
Но с стихове умея аз да те омая.
Не знам дали съм прав,
Не смея
Да вярвам аз, че ти ще ме обикнеш...
Любима моя, как искам да те имам!
Не знам коя си, а обичам те до болка.
И как изглеждаш аз не зная –
А търся те,
и търся те в безкрая
в безкрая от надежда озарен...
Когато мисля си за теб
Желая,
да можех да докосна твоята душа.
Да можех аз да полетя -
простора велелепен
на мислите ти съкровени
да бих достигнал аз...
А грешен, грешен съм
и зная,
от мене поглед ще отвърнеш ти.
Не ще ме любиш, не, не би ме ти.
Защото ти си съвършена,
А свършен аз съм...
Обична моя,
Дали съм прав, не зная...
Но с стихове умея аз да те омая.
Не знам дали съм прав,
Не смея
Да вярвам аз, че ти ще ме обикнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Евстатиев Всички права запазени
