Ноември

... а тя е вече цялата от бронз,
дори сърца не си измисля вече,
които сякаш бляскав виртуоз
от лед ще ги превърне в цвете.
... а тя не чувства студ въобще,
снегът в ръцете и никога не плаче.
Опитва от снежинки да скрои сърце,
но забравила е как се прави вече.
Навсякъде е бяло, бяло. Посиняло.
Снегът прикрил е в свойта чистота
и хубавото, и което го е заболяло...
Ноември само не можа.
... а тя е вече цялата от бронз,
снегът в ръцете и така и не заплака.
Само вляво, точно до ръждивата и ос,
едно сърце в листо и свети в мрака.
МУЗИКА https://www.youtube.com/watch?v=sJNE5I88UcE