Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов

Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук
до раждане и по-далече.

Ухае на палта и пресен дим.
Скимти дете. Тъмнеят църкви,
ръми дъждът… Денят изпраща свойте мъртви.
Градът е примирен и постижим.

Горчи предсмъртна пот… Или пък капчици роса
от нашите нехайни съпротиви?
Така умираме, за да не паднем живи
в коравите ръце на есента.

И пак сме откъм южната страна,
а все не иска да започне Югът
и все не могат да ни засънуват
стопани, птици, небеса.

Да можеше да станем просто вик,
да ни избълват тези сухи бърни
и пътникът във път да се превърне,
поетът да остане само стих…

Поетът е свадлив и уморен
от дългото възпяване на мрака –
какво от туй, че младенец изплака,
щом старецът умря неутешен?

И мъчно вярваме пред зейналия ров
в нослето ново с новите лунички,
в чистилище и в бряг, и в беден дом за всички,
които не дочакаха любов.

В една съвсем необяснима вечер
градът изпрати свойте мъртви в нас.
Те спазиха вечерния си час –
до раждане и по-далече.