Audio readings of poetry and prose

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...

„Какво е най-важното в света ли? Разбира се, че не е нито въпросът какво значи нещо да съществува, нито мистерията около появата на живота, нито - съвсем не... - енигмата за смисъла на битието... Най-важна е силата в своята най-чиста форма, а най-чистата форма на силата, разбира се, е... енергията и ...

„Наличието или отсъствието на вътрешна сила е въпрос на личен усет, а не на действително състояние на нещата. Понякога се чувстваме най-силни точно тогава, когато сме... фатално слаби!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Винаги сме били перверзни и никога не ще престанем да бъдем такива. Така е по тривиалната причина, че сме изначално белязани със склонността да употребяваме нещата далеч не само... по предназначение...“
(За точната латинска етимология на думата „перверзия“ съм ползвал услугите на ChatGPT 5.0 в сеси ...

„Смайваща по своето тъпоумие е юридическата формулировка: „Право и задължение на гражданите е...“ Невъзможно е едно и също нещо в едно и също време и отношение да е и право, и задължение. У нас право на подрастващия до 16-годишна възраст ли е да се образова, след като в Конституцията на Република Бъ ...

„Единственото, което може да компенсира формирането на монополи, са насрещните монополи и нищо, ама съвсем нищичко друго. А ако монополистът е достатъчно съобразителен, самите клиенти ще го легитимират в степен, правеща ограничаването му излишно...“ Защо е така ли? Отговорът е в звуковия файл.
Текст ...

„Светът все си е един и същ. Навремени ни щуква някаква изкилифинченост, която припознаваме като особено драматична негова „конвулсия“. Не е такава, разбира се - просто... мода...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Най-тежката обида спрямо някого е изявлението:
„Не желая да споря с теб.“
Разногласието е единственият път към съгласието. Откажеш ли някому възможността да ти противоречи, значи си го „зачеркнал“ безвъзвратно, окончателно и... напълно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Строим маломерност
посред пепелищата
на слава и скверност,
по пътя към... нищото...“
Музикален фон: No Copyright Music ...

Това е откъс от моята книга "Клоун 13".

„„Тясна“ е не ограничената обитаемост, а обитаемата неограниченост. Бидейки побрана в чаша, водата има форма, нали? „Освободим“ ли я от „оковите“ на чашата обаче, всичко, което може да формира, е просто една... изпаряваща се „плоска“ локва...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Макар да „преливат“ едно в друго плавно и неусетно, историческите времена имат ясно обособени начало и край. Не е вярно, че започвали и свършвали постепенно. Постепенни са само натрупванията около границите и по протежението им, но не и самите тези граници...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„...но се връщаме сами в онова патио с чакъл, където ние не сме жени.
С две платна, наранени да имаме всичко и нищо.
И поради това
бих искал да съм жена в някой друг живот или във възможен сън и да науча тайната...“
Стихотворението е публикувано в: „Четвърт век испанска поезия 1980-2005“ (антология). ...

„„Завладяна държава“ ли? Мигар е възможна незавладяна такава?! Възможна е, разбира се, ала само и единствено в отсъствието на... власт!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Звукозаписът изразява личната позиция на автора по актуален външнополитически въпрос. Ето кратък откъс:
„Гласът ни във връзка с руската инвазия в Украйна е „капка в морето“. Никой от съюзниците ни не се интересува съществено как точно се позиционираме спрямо който и да било от днешните конфликти в с ...

Тъжителката Брюман обвинява съпруга си и приятеля му Корню, че са възнамерявали да я удавят в буре с вода. Оказва се, че опасенията й са били напълно неоснователни. Просто са искали... да изчислят кубатурата й...
Разказът е публикуван в:
Ги дьо Мопасан. „Избрани творби“.
Държавно издателство „Народн ...

Как можем да бъдем свободни, спазвайки установените социални норми? Кога сме непълнолетни? Кога непълнолетието ни е самопричинено? Що е Просвещение? А Просветена епоха? На какво сме подчинени, когато не сме подвластни на нещо външно? Какво е задължително при частната употреба на разума и в какво се ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„По пътя от маймуната до сегашния си вид човекът е изгубил нещо изключително важно, може би най-важното. Заменил е нагона си към жизненост с копнеж по... „умъртвяването“ й!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„В последна сметка всичко, с което разполагаме, е добрата стара класическа логика. Тя просто е естественият ход на мисълта. Отклоним ли се от нея, неминуемо „затъваме“ в „блатото“ на... „стерилно“ фантазьорство - пък било то и „стерилното“ фантазьорство на огромна част от т. нар. „човечество“...“
Те ...

„Идеологиите са „котви“. Не разполагаш ли с идеологическа ориентация, непременно... ще се „удавиш“!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Този стих е част от моята втора книга "Огледалото на сърцето" —продължение на моята първа книга " Стихосбирка тиха спирка, откровенията на една душа".
Когато имаш смелостта да видиш себе си такъв, какъвто си се ражда истина.
След като сърцето е проговорило, идва време да се чуе гласът на душата.
„Ог ...

„Защо проявяваме солидарност? Защо толкова много тачим наличието на такава? Как защо?! - За да се сплотим срещу някого и/или нещо, разбира се!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Съвсем обикновен неделен ден. Щастливият годеник Георг Бендеман пише писмо до приятеля си в Русия. Още с влизането при баща си обаче се сблъсква с реалност, която не е в състояние да понесе. На пръв поглед всичко е наред. Всичко, с изключение на една нищожна подробност - невъзможно е синът да откаже ...

„„Сънувани“ „безсъния“ „гнездят“
по „хребета пенлив“ на битието -
в напразен опит да го подредят,
„насичат“ на „беззвездия“ „небето“!...“
Звукът от Служещата за фон на аудиопрочита прекрасна гръмотевична буря е разпространен за свободно ползване в сайта pixabay.com. ...

„Изкушението да „подпечаташ“ безапелационната си победа със смазващ „удар“ по „падналия“ е неустоимо. Парадоксално или не, точно то е началната точка на „свличането“ ти към „дъното“, често пъти - безвъзвратно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„„Върховете“ често се оказват миражно замаскирани „падини“. Илюзията за „върховност“ е резултат от факта, че под напора на дълбоко уважавани обстоятелства сме престанали... да го съзнаваме.“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Слепотата не е тъмнина и съвсем не е задължително да бъде травма. Борхес великолепно го илюстрира посредством своята собствена частична слепота. Да си сляп - това просто значи да пребиваваш в свят на неопределеност, ала не и - съвсем не - да си потопен в мрак. А ако, бидейки сляп, си и синестет, тог ...

„Хетеросексуалното влюбване е много повече встрастяване в другополовата чуждост, отколкото афинитет към другия в качеството му на личност. Съмнявате се? Представете си, че човекът, в когото сте влюбени, една сутрин се събужда... от другия пол!“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

„Разбира се, че няма как да живеем безспоменно. Има обаче спомени, „затъването“ в които, технически погледнато, е... напълно излишно!...“ Защо е така и кои са те ли? - Отговорът е в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Изкуството е „потапяне“. Ако не знаем в какво се „потапяме“ обаче, рискуваме да се озовем в „отровна течност“ или жестоко да се „изпонатъртим“, въобразявайки си наличие на несъществуваща „вода“!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков