Audio readings of poetry and prose

Не бях достатъчно заможен,
а седнах в модно кафене,
диаметрално разположен,
към скъпичко едно моме.
Аз го загледах най-нахално ...

От какво се оплаквал слепият просяк? Защо му се обидил малчуганът? Какво искала жена му? С какво възмутил минувача? Какво му отвърнал слепецът и... защо?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Най-парадоксалното в живота е, че живото същество - и в частност живият човек - е САМО и ЕДИНСТВЕНО тялото си, а умре ли, престава да бъде, оставайки САМО и ЕДИНСТВЕНО... тялото му! Това е толкова невъобразимо, че човек не просто не може да си го обясни, но и трудно го помисля! Един фундамент - тял ...

На кой въпрос не можел да си отговори най-мъдрият сред мъдрите? Как така се оказало, че през цялото време знаел отговора, ала не го съзнавал? С какво предизвикал смеха на духа на природата? Защо, след като изслушал обясненията му, решил, че вече нямало за какво да живее?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Пребиваваме в два свята - мисловен и физически. Живеем заради мисловния, ала реализираме въжделенията му във физическия. Може би затова често сме... по-големи от мечтите си?!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Какви били съветите на придворния философ към наелия го владетел? Защо изпаднал в немилост? Как успял не само да запази главата си, но и да получи щедър подарък?... - Отговорите са в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

„...селянинът е човек не по място, а по дух. Едничкият му ментален „дом“ е нравствената теснота. Понеже само по себе си пребиваването му в големия град не разширява светогледа му, връщането му към селскостта е само въпрос на време...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Твърде често очевидностите са толкова неудобни, че предпочитаме да обявим привидността за действителност, нежели да се „спогодим“ с действителността! Така ставаме драги всекиму и - най-вече - на самите себе си, „въоръжавайки се“ с най-страшното невежество - това на имитативното знание!...“
Текст и ...

Коренът на съмнението
Какво спасило хората при прехода им през голямата пустиня? Защо спасението им не било пълно? Чия намеса предотвратила гибелта им? Какъв бил изводът им от всичко това?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Да се проектира - това значи да се инвестира. Днес обаче инвестициите са плахи и малочислени, често ненадвишаващи сумата от по някоя и друга хилядарка. Да променим това - поне номинално: ето целта, която си поставям с чудните иновации, чието описание е в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Безсмислено („безвкусно“, ако бъде цитиран Айнщайн) е да се живее само заради самото живеене. Животът е шеметен именно с обстоятелството, че никога (и за никого) не е самодостатъчен...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Някога ловът е бил банална необходимост. Сега е страстно забавление. Как да квалифицираме занимаващите се с такъв, ако не като обществено приемливи... злодеи?...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

през погледа на едно дете
На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето –
ненаситно – ...

Може би човекът е просто... повърхностна „нищожност с нищожни планове за нищожни приоритети по протежение на нищожно време в нищожна „песъчинка“... пустота?...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Както Алберт Айнщайн е установил, Вселената е невъобразимо многообразие от кривини. Тя обаче е праволинейна поне в едно-едничко отношение - движи се от началната си сингулярност към нещо крайно, само дето е напълно неизвестно какво...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

В средата на мечтите съм се спряла,
на мостчето под вишни разцъфтели.
Усмивка на лицето ти изгрява,
с топлина докосват ме ръцете ти.
Притихнала мечтая си за слънце, ...

„Какво е най-важното в света ли? Разбира се, че не е нито въпросът какво значи нещо да съществува, нито мистерията около появата на живота, нито - съвсем не... - енигмата за смисъла на битието... Най-важна е силата в своята най-чиста форма, а най-чистата форма на силата, разбира се, е... енергията и ...

„Наличието или отсъствието на вътрешна сила е въпрос на личен усет, а не на действително състояние на нещата. Понякога се чувстваме най-силни точно тогава, когато сме... фатално слаби!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Винаги сме били перверзни и никога не ще престанем да бъдем такива. Така е по тривиалната причина, че сме изначално белязани със склонността да употребяваме нещата далеч не само... по предназначение...“
(За точната латинска етимология на думата „перверзия“ съм ползвал услугите на ChatGPT 5.0 в сеси ...

„Смайваща по своето тъпоумие е юридическата формулировка: „Право и задължение на гражданите е...“ Невъзможно е едно и също нещо в едно и също време и отношение да е и право, и задължение. У нас право на подрастващия до 16-годишна възраст ли е да се образова, след като в Конституцията на Република Бъ ...

„Единственото, което може да компенсира формирането на монополи, са насрещните монополи и нищо, ама съвсем нищичко друго. А ако монополистът е достатъчно съобразителен, самите клиенти ще го легитимират в степен, правеща ограничаването му излишно...“ Защо е така ли? Отговорът е в звуковия файл.
Текст ...

„Светът все си е един и същ. Навремени ни щуква някаква изкилифинченост, която припознаваме като особено драматична негова „конвулсия“. Не е такава, разбира се - просто... мода...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Най-тежката обида спрямо някого е изявлението:
„Не желая да споря с теб.“
Разногласието е единственият път към съгласието. Откажеш ли някому възможността да ти противоречи, значи си го „зачеркнал“ безвъзвратно, окончателно и... напълно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Строим маломерност
посред пепелищата
на слава и скверност,
по пътя към... нищото...“
Музикален фон: No Copyright Music ...

Това е откъс от моята книга "Клоун 13".

„„Тясна“ е не ограничената обитаемост, а обитаемата неограниченост. Бидейки побрана в чаша, водата има форма, нали? „Освободим“ ли я от „оковите“ на чашата обаче, всичко, което може да формира, е просто една... изпаряваща се „плоска“ локва...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„Макар да „преливат“ едно в друго плавно и неусетно, историческите времена имат ясно обособени начало и край. Не е вярно, че започвали и свършвали постепенно. Постепенни са само натрупванията около границите и по протежението им, но не и самите тези граници...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„...но се връщаме сами в онова патио с чакъл, където ние не сме жени.
С две платна, наранени да имаме всичко и нищо.
И поради това
бих искал да съм жена в някой друг живот или във възможен сън и да науча тайната...“
Стихотворението е публикувано в: „Четвърт век испанска поезия 1980-2005“ (антология). ...

„„Завладяна държава“ ли? Мигар е възможна незавладяна такава?! Възможна е, разбира се, ала само и единствено в отсъствието на... власт!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Звукозаписът изразява личната позиция на автора по актуален външнополитически въпрос. Ето кратък откъс:
„Гласът ни във връзка с руската инвазия в Украйна е „капка в морето“. Никой от съюзниците ни не се интересува съществено как точно се позиционираме спрямо който и да било от днешните конфликти в с ...

Тъжителката Брюман обвинява съпруга си и приятеля му Корню, че са възнамерявали да я удавят в буре с вода. Оказва се, че опасенията й са били напълно неоснователни. Просто са искали... да изчислят кубатурата й...
Разказът е публикуван в:
Ги дьо Мопасан. „Избрани творби“.
Държавно издателство „Народн ...

Как можем да бъдем свободни, спазвайки установените социални норми? Кога сме непълнолетни? Кога непълнолетието ни е самопричинено? Що е Просвещение? А Просветена епоха? На какво сме подчинени, когато не сме подвластни на нещо външно? Какво е задължително при частната употреба на разума и в какво се ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„По пътя от маймуната до сегашния си вид човекът е изгубил нещо изключително важно, може би най-важното. Заменил е нагона си към жизненост с копнеж по... „умъртвяването“ й!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

„В последна сметка всичко, с което разполагаме, е добрата стара класическа логика. Тя просто е естественият ход на мисълта. Отклоним ли се от нея, неминуемо „затъваме“ в „блатото“ на... „стерилно“ фантазьорство - пък било то и „стерилното“ фантазьорство на огромна част от т. нар. „човечество“...“
Те ...

„Идеологиите са „котви“. Не разполагаш ли с идеологическа ориентация, непременно... ще се „удавиш“!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков