– Нападнаха ни изневиделица – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата – рече и размаха ръце ...

От деня, в който разбрах,
в мен се породи страх!
Дали всичко ще е наред,
но ти, човече, излезе смело напред!
Бети е твоето име ...

Не исках аз отново да те заболи.
Сърцето ти в скръб да се удави.
Сгреших, сега го виждам в твоите очи
и въпреки греха ми, ти не ме остави.
Боли! Повярвай, зная колко те боли. ...

Дните без теб са ад безкраен.
Слънцето по-бледо е без теб.
Цветята вехнат, птиците не пеят...
Без тебе губя се навред!
Без теб ми е толкова самотно! ...

Съвремие - Днес
Паркове красиви, улици красиви,
хората дрипливи, еле, еле живи,
е иди, че разбери,
за какво човек твори. ...

You appear like a ghost on my screen,
Born from the code and the neon gleam.
And you light up – so wild, so far away,
Right over my sky that is cold and gray.
My night is endless, frozen in time, ...

в памет на К.Р.
Падна върху гърдите ми:отронен есенен спомен...
А беше стръкче над мене!Беше,семе.Беше пролет!
Колко нощи небето ти свети?Нали яростно слънце
в летни дни дари на поетите?И си цъфнало зрънце, ...

Листа. Жълти, зелени, червени. И всичките окапали.
Може ли есента да окапва и жълтото, и зеленото, и червеното?
Това се питах, докато разхождах кучето.
В парка винаги има хора, които тичат. С къси поли и с къси панталонки. Някаква нова мода е, сигурно. Преди години хората тичаха на стадиона, в парка ...

ЦВЕТЕ МОЕ
Цвете мое алено червено,
на осми март ми беше поверено.
Пъстро свежо с любов дарено,
тихичко стоиш на осветено. ...

Ако отвориш сърцето си изцяло,
рискуваш през сълзи да разбереш,
че то не ще остане вече цяло
и болката и любовта да прокълнеш.
Ще погледнеш през очите на слепец. ...

Дъждовно наесен,
дъждът си расте
и танцът му – лесен,
дъждът е дете,
което играе, ...

Нагоре, надолу, две противоположни мисли се редуват.
Бяло, черно, два противоположни възгледа се срещат.
Напред, назад, две противоположни действия танцуват.
Едното движи колата, другото я преобръща.
Тръгваш първом за върха със светла мисъл, после казваш, че е твърде стръмно. ...

54 сантиметра,
със бузки като сняг,
роди се във рода левентът -
Направо е готов юнак!
Да пиша стих тук не умея - ...

1. Основни принципи и понятия в теорията на Тойнби.
Основните идеи на Тойнби са няколко. Главни обекти на историческо изследване са не етносите, държавите или отделните събития, а специфични общества, наричани цивилизации. Тяхното развитие се подчинява на определени принципи и закономерности, които ...

При промяната на системата в края на миналия век всички гледаха с надежда към 21 век. Очакваха да се случи чудото, очакваха промяната да доведе до отдавна лелеяната свобода – икономическа, духовна, политическа. Случи ли се това? Както и да го гледа човек, 21 век твърде много прилича на двадесети. В ...

Гръмна Яндекс във Русия,
Киев взе че го взриви!
И във Фейса… Мама Миа!
Всичко се успокои.
Тролове… там няма вече, ...

В процепа на завесите се шмугва
слънцето прибързано
вече късна есен е,
но не бърза да си тръгва то.
Стаята бързо оживява ...

Есента е за онези,
които не се побират
вече в кожата си.
Готови да се разделят
с короната си, ...

До края на света ще те обичам,
насън и мислено ще го изричам,
когато мракът тишина кове.
През сиви и през ледни светове
съдбата си на твоята обричам. ...

Той изплю камъчето и то уцели събеседника му право по челото. Няма що - от истината боли.
"Тук има пръст съдбата", така казват нейните галеници. Освен когато тя слага пръст в раната.
Като си спомни колко често през криволичещия си живот й се беше налагало да си криви душата, на нея наистина й докрив ...

Усмивката ти незабравима е Полярната звезда
в нощната тъма на Ursa Minor.
Сълзите ти са тесните пътеки,
по които бавно криволича,
за да открия себе си, ...

Надиплих дрехите на времето
и в пъстротата им се взрях,
усетих на света жуженето
и стъклени очи съзрях.
Кристално сините им бисери ...

От някъде се чува застъргващ звук на грамофонна плоча,
морето сякаш гонеше се в своите вълни.
Една ужасно топла нощ е, а луната все тъй мълчаливо гледаше встрани.
И в музиката на танго останах в здрача — загледана в ритъма на парещи сълзи.
Очакваща да разбера и тангото, и луната, и времето в различн ...

Преминаваш-отминаваш,
покрай всеки, Суета.
И до гроба го даряваш
с безгранична нищета.
Към когото си жестока, ...

Устремът е този, който ни води,
Който не ни позволява отклонение,
Който ни уверява в правотата си, в непреклонността, която упорито отстояваме. Дори и всичко това да е идеалистично, илюзорно и неприложимо. И въпреки че често, но не и винаги, очакваното остава встрани от реалността, все пак поривът н ...

,,Млъкни!" - Добре! Ще си говоря със дъжда,
а вятърът ще ме попита: ,,Откъде си?"
Устните ми вече хванаха ръжда,
животът във банална пустош ме отнесе!
Родена съм във слънчева страна, ...

Разделяме се с някои хора не от разстояние, а от миговете на пропуснато споделяне.
Хората искат да знаят повече за другите, вместо да се вглеждат и опознават себе си.
Знаем, че идва ден, в който се опитваме да намерим онова свое Аз някъде там на онзи светофар, в ъгъла на улицата, в ден, в който леко ...

Веднъж ехидно ме запита мой приятел:
„Какво ли, всъщност, можеш ти?!”
„Да мисля, да обичам и да чакам…”
отвърнах му, а той се засрами.
Запомнил съм го този странен ден, ...

Не търси във мен закономерност, не съм уравнение със точен край. Във всяка моя тиха неизреченост живее цял един несвършващ рай.
Изчисли ли колко струва обичта, претегли ли болката във грамове? И кой алгоритъм ще разбере нощта, в която сам се губиш сред измами?
Светът чертае пътища по схема, подрежда ...

За сетен път… оранжевият крал
каза хоп и много ниско скочи;
Война в Иран и пак голям провал
с безумни недомислени бълвочи.
След Мексико, Гренландия и Газа, ...

Отдавна те нося - мечта до поискване,
от някого чакана - за много неискана.
И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна, ...

Има друга любов, без която не мога,
тя не плаче със мен и нежно не гали.
Тя е силата в мен, и кураж, и опора,
тя със мен не гори, а изгася пожарите.
Тя е просто прегръдка, по-силна от прошка, ...

В прегръдките на нощта душата проговаря,
а мисълта като поток през тишината се разлива.
Изплуват истини, които денят прикрива,
и всяка скрита болка своя глас намира.
Зад маските, усмивките, зад делничния шум ...

Разказ номер 7 от поредицата "Код: 333"
МАЛКА КОТЕШКА РАПСОДИЯ
Коремът много наедря. Не, не моят. Знам какво е. Но беше отдавна. Говоря за нея. Нашата мама котка. Оранжева като тигър. С проницателни очи. С пораснал син. Любимец номер едно. Безименният наш Котарачко. Вече се питате. Кога наедрява кор ...

КАЗАНОТО МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Така се причиняват рани –
от упор и под точен ъгъл.
Причина нямам да остана.
Не укорявам, че си лъгал. ...

Пияна съм от толкова любов,
от толкова природа съм пияна.
Над мен небето ръси благослов
и есенни са горските поляни.
Във рижо светят всичките листа, ...

Загубена съм. Загубена съм. Загубена съм.
В живота, в света, в ума ми, в сърцето ми...
Какво трябва да правя с пътя си?
Какво да уча? Къде да отида? Какво да правя?
​Но освен това ме боли и от любовта. ...

Трябва да се живее…и не просто така...
Разкрива ни времето хоризонт с много нива.
Мълчат историците озадачени в своята наука.
Ще дочакат ли утро, всичко да тръгне наслука.
Или да допуснем, че все нявга ще се пробудим ...

.................Ами то винаги така става, когато си внимателен към събеседниците си, слушаш историите им, които не са нови , а се случват с всички, само че повечето махнем с ръка, промълвим нещо по адрес на ''мамата'' и забравяме.
А бат' Митьо намери в мен добрият слушател и изля болката си до моме ...