Глава четвърта
„Идилията винаги е измамна. Най-нормалното нещо на света е самообявяващата се за най-нормалното нещо на света ненормалност!“
Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133
Фаял, Азорски острови - сряда, 10 април 2103
„Неканена пристига любовта. ...

Тихи нощни улици:
стъпки отшумели -
жълти листи по паважа.
Аз вървя, запалвам си цигара -
къдравият дим обгръща ме, сияе: ...

- Видя ли я? Отиде ли на..
- Да.. по устата и още имаше захар..
- Е.. кой да я изкъпе, тя си нямаше никого.
Преди няколко дни
Съвестина седеше на своята пейка в парка. Близо до кварталния супермаркет. ...

Ти си ритъмът и блусът,
на пианото ми пулсът.
Подарената корона
и страхът от микрофона.
Ти си истински арсеник - ...

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Напоследък у нас стана много популярно да се обсъжда т. нар. „съдебна реформа“. Колцина от обсъждащите я обаче имат дори бегла представа за естеството на съдебната система? Колцина са достатъчно компетентни, за да е възможно да знаят каква е конкретната дейност на прокурорите, съдиите и следователит ...

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...

Ако се замислиш.
Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете – имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.
Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други – да узряват, трети преждевременно да ...

Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...

На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...

Да те чета е тиха радост,
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

А някой казва, че сме същите!
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...

кипи кръвта на
младостта - взривява и
душѝ споява -
грабва и увлича - и
лудее - и обича

Разказвам в стих за теб,
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...

Бибка чата! Скачам от кревата!
Събуждам компа и хвърлям по един белтък!
Няква чичка от Монтана жалва ми се-бил карък!
И с хъс на първокласник зима мен да учи
каква да съм била, че да ми се случел.. ...

Тук е студено, кално и има
мишки, които жив те изяждат!
В мрачната дупка ние сме трима:
аз и смъртта, и тъжно, протяжно
виене кучешко. Черни рани. ...

Застанал е звярът със зейнала паст,
какво ли не сторил за проклетата власт?
Жаден за жертва, за егото - глад,
червива отвътре, най-нишата гад....
Пред него аз стоя безметежно, ...

Винаги заедно
въпреки
разстоянията;
Винаги заедно
в болка ...

Текст: Яна Маринова
Музика: AI
Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети. ...

Прекалено съм
далеч от реалността,
но все пак живея
живот смислен
и винаги съм имала смелостта ...

Засадих едно дърво от слово,
в пространство, наречено вселена,
знам, че някога ще е готово,
и плод със обич ще си взема.
И всеки клон ще ми напомня, ...

Нямащ тяло на атлет,
не мислител по Роден,
битът не бе ми лесен,
една забавна песен.
Не е до колене ...

Под - съветското знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
тук, платените крепостни селяни
ни говорят, лъжа след лъжа!
По заръка на Кремъл приказват, ...

За всяка рима
има си причина.
Рисувам...
с нея чувства
в таен свят. ...

С прочитането на тези откъси възнамерявам да подтикна потребителите на сайта, които не са чели тази великолепна творба, да го сторят. Макар писана отдавна, в нея ярко прозират много от „недъзите“ на всяко време, в това число, естествено, и на нашето собствено...
Автор: Еразъм Ротердамски
Прочит: Ива ...

Работното място не е семейна среда. Опитът за смесването им с еднакъв „успех“ причинява равни по разрушителност „експлозии“ и в двете! Това е самоочевидно за мнозина, ала - уви - явно не и за организаторите на тиймбилдинги...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Знанието е безсубектно, знаещият - не. Да сте чували случайно за... знание без знаещ?! Фактът, че сме субекти, непоправимо ни пречи да бъдем автентично обективни и... това е прекрасно, нали?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не знам защо, ала винаги, колчем чуя думата „щастие“, на ум ми „дохожда“ мисълта за някои всеизвестни с особените си свойства... химични субстанции! Знам обаче, че щастието е далеч по-сложно и вътрешно противоречиво състояние, отколкото обикновено предполагаме...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Защо честният човек решил да изпробва четеца на мисли? Как реагирало устройството на всяка негова постъпка? Как честният човек посрещнал отговорите му и какво останало от честността му след тях? А от самия четец? Защо изобретателят на последния се убедил, че изобретяването му било грешка?...
Текст и ...

Какво си наумила мълнията в един горещ следобед? Как глухата кучка спасила селото от опожаряване? С какво ловецът предизвикал ново развихряне на временно отложения огнен апокалипсис?... - Ще разберете всичко това, ако прослушате звукозаписа на настоящата история...
Текст и прочит: Иван Бозуков

С какво се надпреварвали да се хвалят трионът, брадвата и надеждата? Защо, въпреки предполагаемата си крехкост, надеждата излязла победител в спора и защо победата й се оказала... пагубна? Защо еднократното й поразяване ни най-малко не й навредило?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

С какви умения разполагал грамотният човек? Защо решил да посети страната на грамотните? Как жителите й тествали грамотността му? Защо въпреки очебийната му грамотност не издържал теста и какво последвало от това?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Мислите си, че е невъзможно едновременно и да имате най-красивата коса, и на главата ви да е толкова леко, сякаш сте плешив? Лъжете се. Ето как фризьорът удовлетворил това привидно парадоксално желание на кокетката...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Какво наскърбявало глупостта? За какво молела растенията и животните? Защо молбата й била отхвърляна с нетърпяща възражения безапелационност? Какво й донесла срещата й с човека? Защо днес тя е честита и доволна, а човекът - неделим от нея?...
Текст и прочит: Иван Бозуков