Poetry

252,573 results

Елегия за мрак и цигулка 🇧🇬

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
17

Завет 🇧🇬

Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
9

Мисля те 🇧🇬

Взорът ми е навътре - към синьото,
което вече го няма в очите ти.
Бързо ли оздравя сърцето ми,
без твоята милост,
без топлото, ...
9

Думи в тишината 🇧🇬

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
9

В дрипите дето нося 🇧🇬

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...
31 1 2

Сам 🇧🇬

Много ми пука дали е полиестер, вълна или змийска кожа.
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...
88

Гледаш ме 🇧🇬

Като ангел
ме гледаш от някъде,
смееш се,
защото глупоста ми
забавна е, ...
54

Да бъда 🇧🇬

Един момент да си открадна искам.
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...
57

Къде ще идеш 🇧🇬

Къде ще идеш, щом навън е мрачно?
В сърцето ми ела се подслони.
Убежище е – нито вее, нито е прашно,
в малък свят за гаснещи очи.
Къде ще идеш, щом навън е диво, ...
86 1 3

Mъничко остава 🇧🇬

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...
116 1

Сребърни нишки 🇧🇬

Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица ...
89 3 3

Сезони 🇧🇬

Сезони - пролет, лято
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...
178 6

Зимна картина 🇧🇬

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...
80

Две лица 🇧🇬

Щом се срещнат две лица,
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...
83

Моите мъгли 🇧🇬

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
83 2

Наричане за сбогом 🇧🇬

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома, ...
68

Любовта не отпада 🇧🇬

Боже, нищо че пак
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...
64

Сънища 🇧🇬

Не искам да я сънувам!
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...
64

Ракия, част 8 🇧🇬

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...
58

Вик 🇧🇬

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...
198 7 23

Палитра 🇧🇬

Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата, ...
143

И си ми отива 🇧🇬

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...
85 2 2

Тишината, която остави любовта 🇧🇬

Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот, ...
68

Вместо биография 🇧🇬

В ден хикс, година неизвестна,
безцелно се шляя напук на целта.
Обесен на котва, от кораб потънал,
аз шмугвам се в тягостносива тълпа.
Предаден от минало с ванти скриптящи, ...
203 12 9

Лунен Купидон 🇧🇬

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
94 2

Стихотворна луга 🇧🇬

От утре знам, ще бъда друга,
но може да съм още днеска,
ще бъда стихотворна луга
с красива огнена прическа
и ще разлея в тишината ...
61

Въже 🇧🇬

Когато тъмната бездна по-добра е
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...
58

До теб, приятелко моя 🇧🇬

До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...
59

Тишина 🇧🇬

Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети.
В пустиня тихо живея –
щастлива, недостижима. ...
159

А от утре 🇧🇬

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...
134 2 2

Копнежи. Съмнения 🇧🇬

Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...
111 2

Споменът за теб 🇧🇬

Накрая остава само споменът за теб:
дали си бил красив или грозен,
добър човек беше или нервозен,
работлив или мързел всевъзможен.
Променил ли си съдбата на някого, ...
100

Тя – призрачната обич е такава 🇧🇬

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...
128 1 4

Подмини 🇧🇬

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...
88

Какво ще се роди пак под небето 🇧🇬

Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...
89

Прозрение 🇧🇬

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...
240 5 7

Монологът на един нарцис(ист) 🇧🇬

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...
309 5 10

Константа ли си? 🇧🇬

Мисълта за теб –
спокойствие.
Споменът –
буря,
връхлитаща ...
96

Сексизмограф 🇧🇬

Грабене
с две ръце.
Мамене
без сърце.
Телесно сношение - ...
76

Споделеност 🇧🇬

Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността? ...
113 2