Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...
на Йоана
Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза. ...
Всички срещаме някога тази последна любов.
Тя нахлува в живота ни късен подобно торнадо!
Никой никога не е за нейната клада готов.
Но за нейния жертвен олтар сме достатъчно млади!
Тя не идва по тихи пътеки, покрити с трева. ...
В самия край на осемдесетте,
една вълна, по-страшна от цунами,
дойде с огромна мощ да помете
най-грозната от всичките измами!
И стана по-жестоко от война. ...
Няма как моят свят да пустее,
ако ти си му пролетен вятър.
Всяко зрънце у мен ще узрее,
ще кълни, ще расте и ще мята
цветна краска на прозата сива, ...
Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега. ...
Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше, ...
Ти винаги в живота си навсякъде –
в прозорците пред мен и в тишината,
във всяка долина и път за някъде,
единствена мечта към необята.
Във всеки град си и във всяка улица, ...
Имам много недописани писма,
(пълни с обич до любими адресати)
скрити в шумата на дворната асма,
чакат своя миг. Да ги разпратя.
Имам още нераздадена любов. ...
Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписва и загатва за могъщи сили с тъмна природа, които управляват този свят. Техните промисли не съвпадат с нашите и разрушават крехката черупка, която се опитваме да си изградим, подобно охлюва, за по-гол ...
Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата, ...
Зениците са с цвят на абанос.
Небето ръфа без душа плътта си.
Земята крачи по первазна ос
с начупени от слънцето гримаси.
Празнувам аз, обичана, нали ...
Кръв от кръвта ми и плът от плътта ми.
Протягаш две пухкавки, малки ръце,
някак спонтанно напомняш ми майка ти,
когато бе същото сладко дете.
Чаровни оченца - бадемови ядки, ...
Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...
В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...
Не, не съм Сократ, но все съм пред дилеми
и на няма век обичам по веднъж.
Сама създавам купища проблеми
и не лягам лесно в цъфналата ръж.
И това клише бе вярно до тогава, ...
Птица безкрила е мойта душа,
всичко е пусто в мене сега!
В мъка се дави мойто сърце,
свят сивотечен– живот без лице!
Болка безкрайна таи се във мен, ...
Виж, нямам скелети във гардероба,
чеиз от нафталинови вини
и вятър свири в дупката във джоба,
сонатата на бъдещите дни.
На прима виста стиховете пиша ...
Усеща добротата в теб душата,
от твоя зов сърцето ми тупти.
Не може мисълта ми без мечтата...
Усеща добротата в теб душата.
Обичат се Небето и Земята, ...