Last comments
  • Понякога чувствата са микс от различни емоции...
    Много ми допада този емоционален заряд на обяснението при различни състояния.
    Веселка, успяла си да опоетизираш тези състояния, което прави четивото " да се чете на един дъх" разстояние от автора.
    И силен подтекст на финала, който тълкувам като директно зададен от автора:"А ти,мен обичаш ли ме?"
    Поздравления, за написаното от теб!
  • За много години, Миночка!
  • Благодаря, Пепи!
  • "До София ходя при голяма нужда!"-цитирам Чудомир (Димитър Чорбаджийски),защото не е задължително условие да напускаме България през терминал 2,щом вече живеем в духовно изгнание...
  • Човечеството е пред ръба на кардинални промени!
    Всяко поколение носи в себе си миналото, като носталгичен багаж,който е повод да споделя с другите:"Виж, младите са различни от нас!"Колко хубаво беше в детството и прочие носталгии.Това вече го бях слушал от по-възрастното поколение...
    С една дума всяко поколение си има кумир и това е детството и младостта с нейната емоционална среда от срещи и раздели!
    Поздравления, Румяна!
  • Интелигентните разчитат на Майката природа да разчисти, както се подобава, след човешкия род. И нека той не се пръква никога вече нито на тази Земя, нито на друга планета в космическия безкрай, защото този род си е чиста проба метастазиращ тумор. А докато Този ден и час не настъпят, нека се топлим от хубавите си спомени, както правиш това ти в стиха си, Руми. Защото в края на живота само това ни остава...
  • Красиви мечти...
  • Благодаря
  • Много хубаво, особено онази част с уискито.
    Прегръдка и наздраве!
  • Успех, Довереница!
  • Ох, Пепи ..
  • Благодаря, радвам се🙂! Форматът е малък и съответно беше доста трудно в детайлите..
  • Благодаря ти, мила Лати!
  • Пожелавам ти вълшебни сънища!
  • Успех и от мен, Таня!
  • Заспивам с усмивка... 🙂
    Благодаря ти!
  • Благодаря ви!
  • Благодаря от сърце, Пепи!
  • Бъди винаги себе си! Поздравления!
  • Благодаря ти от сърце, Младене! Твоето мнение означава Много за мен! Признателна съм ти! Радвам се, че те е докоснало и си го прибавил към Любими.
  • Хубаво!
  • Няма да ги оплитаме, Пепи. Няма да ходим при Жан Пол. Щом такава е трактовката на тази фраза, се съгласявам с този край на стиха и вече не ми звучи нелогично. Дори оценявам, че точно това ми липсваше в опита ми да пресъздам героиня - оставянето на читателя в известна ситуация на недоизказаност и неяснота. Подход, който една жена ползва несъзнателно в общуването си с един мъж, очаквайки го той да се досети. Но така или иначе, аз едва ли щях да го направя, дори и да се бях сетил. Защото имам буквално вродена непоносимост, към един такъв начин на общуване между хората. Дефект на природата, какво да се прави?
  • Ив... (Ивайло Христов) - разбра защо не ти отговорих днес, да не ти подскажа какво се случва и как всъщност се опазват мъжете от изчезване въпреки че се намира начин за размножаване и без тях.
    Само размножаването е при животните, повтарям се, но това всъщност е и смисълът. Че човек не е обект.
  • Благодаря ви за топлите думи! Аз съм истински щастлива, когато детските ми книжки попаднат в ръцете на малчугани и видя светлинки в очите им след прочита.
  • Благодаря ти, Скитнице, раздялата винаги е тъжна, а понякога и много болезнена. Благодаря ти, че се отби.❤️
  • Пепи, прочетох онази книга. Очите ми изтекоха пред монитора, но наистина се оказа интересно четиво. Благодаря ти, че ми я предложи, за да се запозная с нея. А Щурачето, така си говори, защото като на всяко малко момиче и е обидно да каже какво точно е искала да каже. Но ние тук не и се сърдим и съвместно ще я научим да се ошлайфа в тези неща и да общува свободно, а когато е нужно да обяснява допълнително, ако другия се е объркал в проумяването на идеята на коментара и.
  • Ив... (Ивайло Христов) - пътища много: избор от пътища, но неин избор. Дори и да се върне, но да е нейният избор и че тя го е избрала, а не заради него.
    Смисълът в "много" е да избереш как да продължиш, т.е. в случая пътищата са изборът, а по който и да тръгне ще е вече един - нейният.
    Само недей сега да ме препращаш и към правото на свободния избор на Ж П Сартр, че съвсем ще уплетем конците.... опсссс, пътищата!

    Руми - благодаря!
  • По добре късно отколкото никога- са казали хората! Самоуважението!
  • Не, някога. Почти винаги се оказва илюзия опората. Хайде да не е чак илюзия, но една малка взаимна лъжа. Обаче, да ти кажа честно, края на стиха малко ме притеснява, защото героинята хем твърди, че се е намерила - хем твърди, че пътищата са много. А , когато човек се намери, обикновено пътят става категорично и само един единствен за него. Дали няма да се окаже, че тя всъщност само се е заблудила, че се е намерила и дали няма да последват повторения на предишни грешки по многото уж нови пътища, които сега вижда пред себе си? Защото ако наистина сега тя върви по пътя си и то своя си път, защо ще казва, че пътища има много? Дори ако погледнем последователността на фразите ,, Бях и не бях" ,,уморих се" ,,до днес" ,,намерих се" пак ,, пътища много" отникъде не се връзва с останалите твърдения.
  • Веси, благодаря!

    Стихотворението започна да ми се оформя докато пишех на страницата на "Жената на художника" като отговор и продължение.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/jenata-na-hudojnika-1#comments
  • щураче (Дарина Иванова) - по принцип коментарите са за обекта - какъвто е жената на художника, за обожествяването и животът в паралелни светове. Дали е жив човек, скулптура, кукла, отношението е едно - като към обект.
    А нивата са също плод на въображението.
    По-скоро от Дали тръгнахме и не за да стигнем до куклата "на ниво" елементарно, а на ниво общуване - как един обект без значение одухотворен или неодухотворен може да се превърне в част от общуването и живота ни. Като куклите с интелект.
  • Благодаря ти, Митко!
  • Глас от мен!
  • Благодаря ви!
  • Винаги съм се удивлявала на момента... а да го уловиш на снимка... много хубаво!
  • Ти си от хората, които до каквото се докоснат, сътворяват само красоти. Успех!
  • "Когато човек се намери,
    пътища много!"
    Така е! Никога не бъди нечия сянка! Мъдро и истинско!
  • Ами, не се чуди тогава, че някой не те е разбрал правилно. Защото вината никога не е на неукия и неразбиращия, а на учения, който не се е оказал способен да обясни така, че дори и най несведущия и прост човек да разбере какво му се казва. Темата пък за надуваемите кукли, въобще не е тема от ниско ниво и всъщност касае общочовешки въпроси и феномени на съвременната ни цивилизация. Лично аз съм на мнение, че няма такова нещо като ниско ниво, когато става въпрос да се обсъди някаква тема от човешкия ни живот. Но съм срещал много хора, които имат проблем с нивата и така сами ограничават хората и сверите си на общуване, което е пагубно, за един човек на изкуството. Защото тогава изкуството му става ялово на високо ниво.
  • В името на нещо, заради някого, заради нещо... живеем повече заради другите отколкото за себе си. Понякога опората, на която си разчитал, се оказва илюзия.

    Скитнице, Танче, Краси - благодаря ви!
  • Феерия, харесва ми
  • Благодаря ти, Донко! Удоволствие е, че си тук!
  • При общо съжителство не е добре да се опитваш да променяш другия според собствените си виждания, а да го разбираш. Или да се опитваш да бъдеш друг, за да угодиш.
  • Какво да кажа? След "разсънени сънища" се предадох. Оказах се беззащитен пред поезията в творбата.

    "И разсънени сънища огнени
    да загаснат в море от горчивост.
    И да съмне животът ни ярък,
    изгорил в нас дъха ни до пепел.
    Чакам твоя забравен подарък,
    както ваза откъснато цвете."

    Изразност на високо ниво. При това изстрадана. Поздравление, цвете!
  • Казала съм го, който разбрал - разбрал. На хора мислещи на нивото на надуваеми кукли няма какво да обясня
  • E, как? Много лесно. Падението въобще не е трудно достижима цел.
    Но защо да не опитаме сега, да прочетем коментара ти и по най сложния и комплексен начин? Много бих се зарадвал на това. Според теб, как изглежда съдържанието му ако гледната точка е от ъгъла на предварителната предпоставка, че Пигмалион и Галатея са измислени герои от история, създадена от човек, който пък е вярвал в измислени от други човеци богове? И къде е мястото на бръмбарите в главата на повечето при тази предпоставка? Аз бих заложил, че мястото е в главата на автора на Пигмалион и от там сега и в нашите глави. Затова предлагам да минем без Пигмалион и Галатея , а Афродита да си е само планетата Венера. Сега ти си на ход, за да обясниш подробно дълбочината на коментара си, която ние не сме схванали.
  • Възхитен съм от стихотворението ти, Ангелина. Висок градус на една крещяща от всеки ред силна емоция и логическа последователност и непротиворечивост.

    "Ако си отидеш,
    остави ми мрака…
    побелелия от мъка мрак,
    за да не побелея в скръб и аз!"

    Приеми аплаузи от мен!
  • Благодаря ти, скитническият ти поглед е винаги интересен за мен
  • Дано въпросът ти , не остане отворен!
    Поздравления за стиха.
  • Много силен стих, Пепи!
  • Радвам се, че ви харесва и много благодаря, че надникнахте! Дари, само за мириса на бор не мога да потвърдя. На снимката може да са "Ponderosa" или "Lodgepole pine", честно - не знам . Има много различни видове бор като основна растителност, заедно с кедровите дървета и хвойната. Някои от боровете нямат познатия мирис на смола. Това е поглед oт писта на "Big White Ski Resort".
  • Благодаря скитница!
  • Много добро! Трябва да се обича човека, а не този, който искаме да бъде!
    Поздрав, Пепи!
  • Много е хубаво! Хареса ми финала...
  • Красиво!
  • Благодарна съм ви, че откликнахте, харесахте помислите, добавихте в любими.💞
  • Интересно и тъжно е! Хареса ми, Вал!
  • Прав си!
  • Благодаря ти, Скитница!
  • Харесва ми!
    Поздравления, Петър!!
  • Красиво... изпълнено с копнеж...
    Много романтика!
  • Красив стих, с "Уханни помисли"!
    Много ми хареса!💖
  • Много мили думи, Стойчо! Ще си ги пазя. Благодаря! ❤️
  • Цвете, все повече ненатрапчиво ваеш топлата си лирика!
    Поздравления!
  • Невинноста убиват, като блудница...
    Прогледналите са с избодени очи!
    Много ми хареса! Мъдро и философско...
  • Миличка Мари, благодаря ти за подкрепата! Вярата никой не може да ни я отнеме. ❤️
  • Невероятна гледка! Голяма красота!
  • Благодаря, Миночка!
  • Веси, благодаря ти, че прочете и остави частичка от себе си до моето стихче!
    Хубава и споделена вечер, ти желая!💖
  • Стхотворение написано от истиска любов! Поздрави!
  • Деа, твоето присъствие винаги ме стопля! Благодаря ти!💖
  • Да... размисли...
    Често, Стойчо, се размислям по тази тема...
  • Напомня ми "Елена в кутия", малко е...
  • Мъртва тишина, много добра находки! Харесах!
  • Деа и Елка,благодаря ви!
  • Много красиво и влючено! Поздрави!
  • Искрено благодаря за подкрепата и прочита на всички вас! ❤️
  • Благодаря ти, Стойчо!
  • Този живот, " изгорил в нас дъха ни до пепел" не е жадувания от нас, но не трябва да ни напуща надеждата, че госпожа Орис ще позволи да напишем нещо ново на белия ѝ лист.
    Вярата е безценно богатство, Цветенце!🌺🌹❤️ Не ѝ позволявай да си отиде!😃
  • Една малка прелест!
  • Благодаря ти, Пепи!
  • Високо е Дени! Браво!
  • Много е хубаво!
  • Успех!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Много ми харесва! Браво!
  • Дени, Щураче, благодаря, че наминахте!
  • Хубав сонет!
    Поздравления, Асенчо!
  • Да!Определено е много лиричен пейзаж от живота и любовта!
    Поздравления,!
  • Много ми хареса! Успех и от мен!
  • Мастилена прелест. Харесва ми много!
  • Хубаво е!
  • " Чета по устните ти - стилно лого,
    загатнатите помисли красиви"!!!👏
    Ефектна метафоричност, Светулче!
  • Какво му трябва на човек - слънчев лъч, малко спомени и ти става топло и хубаво! Поздравления!
  • Да си спомним за Яворов,Маяковски, Пеньо Пенев и ще спра, за да не влизам в ролята на поп на панихида...
    Размисли...
  • Много романтично!
    Още повече, че познавам поезията на поета Андрей Андреев.
    Приятно звучене, танцувална е,но предпочитам да я слушам, защото текста е лиричен, а музиката настройва толкова романтично!
    Поздравления на всички при реализацията й!
    Бойко, а за теб, специални поздрави!
  • 😋 ...
  • Дали обичаш... Попитай Онзи, Който е Любов
  • Прекрасен разказ
  • розово облаче
  • Как съм закопняла за мирис на бор, за чистото бяло с ухание на пресен сняг, за ниско небе с огромни звезди... Там има такива, нали
Random works
: ??:??