Last comments
  • Благодаря, че прочете и коментира, Анахид
  • Благодаря за съпричастността,Ангел!♨️
  • Малко тежко на моменти,но е написано искрено както го усещате!
  • Преди три дена, ми попадна в профила на една моя близка приятелка в Facebook тази великолепна поема. Грабна ме от първият ред, и си рекох Анн трябва да преведеш тази поема на Английски. Грабнах лист и химикал и почнах да пиша преводът на тази прекрасна поема. Благодаря ти Мария за страхотните стихове. Нямам търпение да прочета още от твоите творби. С обич, светлина и мир вечно твоя Анн Ууд.
  • Мария, страхотна поема макар и тъжна! Продължавай все така да ни радваш със твоите творби. Желая ти много творчески успехи, и бъди благословена. С уважение Анн Ууд
  • Силно момиче! Когато една жена е наясно какво иска, нищо не би я спряло да го следва и постигне! Браво!
  • Благодаря, Скити 🌹❤️
  • jonnnn (Пламен)
    Две тройки! Не можем да те приемем в клуба на каръците ! Съжалявам!
  • Хм ... Признавам си вината ... ама и шантавият тото_Пютър се засрами и изпълни заръката ми на повторния опит ... Аз бях !!! ... и си заработих заслужено - тройка !!! А заради настъпилият тотален конфуз _Пютърът даже го удвои и ми даде неочакван бонус - сега имам да прибирам ДВЕ тройки !!! ... Упътване как се работи с този главчо ще напиша по - късно 😎
  • Ах ти, хитрушко! Хубав роман! Страшно се забавлявах! Браво!
  • Страхотни описания!
  • Дано само не се озове отново в капан.
  • Ачо - "Край нямат ръчкащите кладата и вечна е,
    щом алчността и глупостта са безконечни." - в една тоналност сме с теб тука, благодаря ти, че си тука! А ми се иска да сме в другата, нл къде е тя?
  • Натъжи ме, Иви...
  • Благодаря! Жив, здрав и вдъхновен!
  • Ще следя, сладкодумке.
  • Скити, благодаря ти за коментара! Хубава вечер!
  • Богат селянин живеел в колиба?!?
  • Страхотен разказвач си, става интересно и чакам продължението. Баба Надежда има късмет с това момченце.
  • Благодаря, Скити!
    Прекрасно е усещането, когато човек се приютява в детството...
    Чудесно е стихчето ти, диша!

    Стойчо, прекрасно си го написал:"...защото те даваха с поведението си негласно, но мъдро посоката на децата и внуците си."
    Благодаря ти, Приятелю!

    Дейна.1, радвам се, че се отби на страничката ми! Благодаря ти!
    Дай Боже повече хора като теб да има, които с разбиране и търпение предават любовта към родното на наследниците си!
  • Докосващи стихове, лирични сравнения, "опитомяване" на себе си. Трогателна реалност! Поздрявам те, Младене за мислите обречени!
  • Харесвам легенди и прочетох с удоволствие! Напомни ми за скалното образувание "Каменната сватба"!
    Поздрав, Доре!
  • Аааа, недей да ми подбегваш, момко! Ша та чакам да цъфнеш некогаш на скромната ми трапеза, да знайш! Щом не ми харесваш манджите модерни, един тутманик ша ти извъртя бе, Жорка!🤩🥰
  • Ще чакам нетърпение продължението!
  • Харесах! Разделите са различни,но трябва да са с достойнство.
  • "Баба Надежда разцъфна с това дете"... Подозирах в началото, че нещо хубаво ще й се случи на бабата ... С интерес очаквам следващата част ...
  • Чудесен и оригинален стих, Владимире!

    "Не ме мисли, когато си отида.
    Животът ми ще бъде друг.
    Ще срещна самодива.
    Или съседен труп."

    Дано да е първото!
  • Благодаря много за коментара, Младене!
  • Истински,стих написан с огромна любов !Нека почива в мир!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Toчно! Не ние не можем да улучим , а те не могат да ни поззнаят числата!
  • Мили , скъпи детски спомени...Много хубаво си ги описала, Иви. Поздравления!
    Когато бях малка , майка ме учеше на стихове,
    а сега аз научих петгодишната ми внучка да рецитира 'Обесването на Васил Левски".🙂
  • Зловеща легенда!
    Трябва да се пазим да не оповестяваме шумно щастието си, защото големи сили искат да ни го отнемат и то завинаги.
    Чудесен разказ поднасяш, Дора. Поздравление!
  • Интересно е, чудесен разказвач си, Танче! Чакам продължението!
  • Тук поезия,планиметрия и философия си успял да вплетеш, като нишки в тъканта на живота.
    Поздравления, Стоян!♨️
  • Ние имахме бащи на бащите ни, както и майки на майките ни,които са преживели войни и преврати,имане и немотия...
    Ивита,толкова осмислено,защото те даваха с поведението си негласно, но мъдро посоката на децата и внуците си.
    Поздравления!🙏♨️🌹
  • Ъъъ, извинявай, бях ти обещал да ти дойда на гости, на вечеря, но ми излезе спешен ангажимент, такова... ми, пролет е, бояджия съм... и сега отивам да боядисвам тревата зелена 🤣😂🤣
    Айде, със здраве 😂
    Поздравявам те.
  • При мен все така се получава:никога,въпреки кадрови комбинации, въпреки гледарици врачки...От Спортният Татализатор все още не са успели да познаят моите печеливши числа!🤣
  • Мила, Скити, не знаеш, колко много ме зарадва с коментара си. Благодаря ти, за това, че си развълнувала душата си. Нека винаги в нея да свети слънчев лъч и те води по пътя на прекрасен живот!
  • Мерси, Скити.
  • Миночка, Тони благодаря ви, момичета! 🍀
  • Благодаря ти, Ивита. Бъди все така вдъхновена и да ни радваш с хубави произведения!
  • Уловила си основното, Люси! Но.. вместо да се нуждаем, трябва да я чувстваме. Защото, според мен, тя отива там, където я има. Благодаря ти, че коментира!
  • Обичам да сменям творческото си амплоа. Щастлива съм, че съм успяла да предизвикам у теб усмивки, Скити! Благодаря, че намина, миличка!♥️
  • "Сега, когато се връщам назад в мислите си, осъзнавам, че детството не е просто период от живота. То е усещане, което винаги
    носим със себе се, независими с кого, или къде се намираме. То е един спомен за безгрижие, за първите радости и първите уроци, които ни оформят завинаги."

    Това е! Колко добре си го казала!
    Днес попадам на такива текстове, написани с умиление, душата ми се стопли и се върна много назад...
    Поздрав, Мини! 💖
  • Красиво и нежно...
  • Браво, Вили! 💖
  • Иви, навя ми толкова мили спомени... Аз си имах ябълка, по която се катерех... Тук се сетих за един мой стих, ето и част от него.

    Ябълката в двора - вече стара,
    тъжни клони мълком е превила.
    Не! От времето не може да избяга!
    Прегърнах я. До нея съм се свила.
    Тя помни детските ми набези,
    как палаво катерих се по нея,
    ожулените колена и белези…
    Не спирах тъй, по детски да се смея.

    Благодаря за този текст, за детството, за миналото, за спомените...
  • Благодаря, Мари за усмивките
    И аз не бих си хапнала от твоята вечеря
  • Браво, Дени! Все по- добра!
  • Благодаря, Ангеле!
    За вниманието и истинния коментар!
    Красива да е вечерта ти, приятелю!
  • Болезнено си права,но се надявам нашите внуци да бъдат по оправни от нас...защото ние бяхме и все още сме вярващи че ще се оправи от самосебеси всичко но!?Дай ,Боже пожелавам ти го от сърце за внуците те са нашите ,Ангели!!!
  • Благодаря ти, Мини! ❤️
  • Благодаря, Мини.
    Днес сутринта прочетох "Ехо от детството" и не успях да коментирам.
    Твоето " Ехо..." ме връхлетя и се появи "Спасение".
    По- късно се досетих, че моят дядо почина на днешната дата...Мир на душата му!
  • Благодаря ти, Ангел, за коментара и за любими. Бъди здрав и все така вдъхновен!
  • Силно ме докосна, Иви! Спомените от детството, са утеха за нас, в сложния живот, в който живеем!
  • Така растяхме някога!Благодаря че ми го напомни,Мини!Поздрави мила!
  • Благодаря ти, Люси! Бъди здрава и вдъхновена от живота!
  • Паленке....
  • Дали някой ще ги напечата и залепи че да има други да ги късат!
  • Много добро!
  • Има нещо ненормално почти във всеки твой стих..... Но този го харесах много!
  • Много ми хареса! Колко сме различни,но еднакво се нуждаем от любов.
  • Много хубаво ехо от детсвото, затрогващо и мило!
  • И какво ти казаха, Мина? Благодаря ти!
  • Мъчно ми е единствено за себе си, Жорка... Какво безумно, чисто детенце съм била.... Мерси, че се отби!
  • Леко носталгично, леко шеговито, леко есенно...
    Поздравявам те.
  • Познато като усещане.
    Поздравявам те.
  • Юри! Жената винаги е права. Особено собствената ти
  • Абе пълни простотии са си моите тук, но ще се съглася с теб, Миночка 😂
    Мерсаж.
  • Благодаря за силната подкрепа към скромния ми стих,радвам се че има все още съпричасни хора към случващото се около нас и у нас!Бъдете вдъхновени и нека любовта към поезията не стихва във вас!Младене,Приятелю,Наташка 💐,Мини,мила🌹,Люси🌹,Иви🌹!!!
  • Очите, сякаш ми говорят!
  • Благодаря ти мила, Тони! Коментара ти, ми стопли душата, както и поставяне на разказа в любими! Спокоен ден ти желая!
  • Поздравления, Мини! Пред очите ми се разкри цялата картина, която си нарисувала и изпитах същите чувства. Голямо майсторство на перото си не поднасяш.
  • Живеем в много трудни времена, в които пред очите ни се твори история, въпреки че е против нашите намерения. Всяка душа търси път, а обстоятелствата и обстановката се мени всеки час. Ние търсим път в живота си, търсим да осмислим ценностите, но освен с личната ни съдба, сме обвързани и със съдбата ни като българи. Така че, Вили, разбирам те. Пиши, както го чувстваш.
    Прегръщам те!
  • Да, хубава, макар с тъжен край, легенда! Благодаря, Миночка!
  • Некролозите ще пожълтеят от висене по стените, но дали някой ще запомни един ред от написаното, може би само вятърът ще срича нощем, когато живите заспят!
  • Така е, Юри, там нямаш право на отказ, само кръста да е здрав, другото се оправя! Създаваш настроение с творбите си.
  • Благодаря и на двама ви
  • Хубава легенда си ни разказала, Доре! Живелите преди нас, са давали имена на реки, скали, върхове, където се е случило събитието, за да напомня на идващите поколения. Хареса ми!
  • Сърдечно ти благодаря, Таня, за топлия коментар и за любими! Хубав и вдъхновен ден ти желая!
  • Топъл, хубав разказ за детството! Поздрави!
  • Чудесно е... Но бих желал до теб да достигне и преобърне в нова "надежда, вяра и любов" искрения ми комент-критика спрямо поетично красивия, но ненужно одухотворяващ мазохизъм-страдание по правдата и несправедливата съдба. Философията единство и борба на противоположностите е демоде. А страсти /страдания/ ала Христови, да не те обидя, са... малодушие. А ти не си от малодушните. Жизнено дивей!
  • Благодаря ти, Никола! В днешно време шефките са опасна работа. Харесат ли те, лошо ти се пише! 😀😀😀
  • Справил си се чудесно.
  • Вили, много ти е хубав стихът. Имаш голямо сърце и ако зависеше от теб, би направила светът по справедлив.
  • Точно така ☺️
    Мерси, Никола.
  • Увертюра към любимата в стая с приглушена светлина! Поздрав, Гога!
  • Има феерия във фотографията ти, Валя. Поздрав!
  • С двойно салто си успял да спечелиш доверието на жената и си подсигурил тавана на годишните премии! Едно голямо Браво! Поздрав за творбата ти, Юрка!
  • Будната съвест!
    Респект, Ачо!
  • Ачо,горчива истина и страшно безсилие срещу лъжата и манипулацията. Какво ли ни чака,май никой не знае.
  • Мерсаж, Ивита 🤣
  • Благодаря ти, Бо,че постави разказа в любими. Хубав ден ти желая!
  • Доре, прекрасен коментар си ми оставила. Благодаря ти, нека денят ти донесе радост и спокойствие!
  • Доколкото разбирам от "стихотворението", държава сте си имали през 1994-та - точно в най-мутренските времена. А критерият, по който определяте дали има, или няма държава е как играят "момчетата" и дали Господ е българин, или пакистанец...
  • Благодаря, Таня
  • Младен, много ме зарадва с коментара си, толкова съм ти благодарна и за твоята съпричастност. Нека имаш един изпълнен с положителни емоции ден!
  • Чудесни спомени от детството, Миночка! "То е усещане, което винаги
    носим със себе се, ... спомен за безгрижие, за първите радости и първите уроци, които ни оформят завинаги." Браво!
  • Извинявам се, Петя, щом имам възможност ще публикувам, понеже ми отнема време да глася текста.
  • Точно в десятката, Гош!... Отново! 👍
Random works
: ??:??