Last comments
  • Хубав! Защо е тъжен?
  • Красив стих Славея, но любовта няма минало време, ако е истинска. Никога не можеш да си спомниш за нея, че я е имало, защото тя е винаги жива.
  • Екстаз! Поздравления за умението!
  • Ехаа! Жени, всичките ти стихове са като свръхнова! Поздрав!
  • БРАВО,интересно написано,... нещата от живота, само че погледнати от женска страна..И мъжете сме така, чакащи и надяващи се да срещнем ''добрата фея '' а не Пепеляшка в нов прочит...
  • Ох, Роси! Повсеместен проблем. Чакам да разкажеш и за следващата "първа" среща.
  • 😀 'ранАта е много важна за балканския лъв, пък и гладен мечок, хоро не играе. Другият го качи в планината на офроуд, после го заведи на село да забие колците на доматите, да прекара две - три лехи, да скове някоя врата за кокошките, ако издържи тестовете, той е. Така, де, трябва да се мисли в перспектива.
    Благодаря за усмивките.
  • Както преди

    Дълги години са моите дни,
    тежък е пътят ми самотен.
    Не мисли, че ти се сърдя,
    просто пак съм луд по теб.

    Уж на друга се усмихвам,
    уж от теб съм надалеч.
    Уж знам-не ме любиш,
    странно-пак съм луд по теб.

    Покорих високи върхове,
    но без приятели останах.
    Скъпа си ми ти, сестрице,
    всъщност пак съм луд по теб.

    Сърцето ми с твоето е сродно,
    туптят и двете неуморно.
    В една посока сме и двамата,
    защото пак съм луд по теб.

    Сабахатин Али
  • Тук си философски настроен. Хареса ми.
  • И к'ва стана тя...''Огледал се Илия,,, все в тия..''
  • Привет, момичета, с едно голямо черно кафе ☕
    Всички имаме нужда от топлина и я носим в себе си. Ако не я раздаваме, ще прегреем. Благодаря ви 😀❤
  • Стихотворението е много хубаво, радвам се, че го прочетох. Относно превода, не мога да дам оценка.
  • Хехе... забавно. Едва ли ще се появи идеалния - все на някого нещо му куца. А проблемът се крие в детството. Всички малки момиченца се вживяват в ролята на принцеса (''принцесата'' е задължителна) или актриса. После чакат ''Принца'', ама той не съществува. Как ли са живяли заедно едно време хората, като родителите са събирали младите.
  • Не знам как си попаднала на това стихотворение, Силви, но то е едно от любимите ми. Благодаря ти, че го изведе отново " на сцената"🙏😃❣️
    Римоза, прощавай, че съм оставила коментара ти без отговор! Бъди здрава!❣️
  • Прочетох с удоволствие.
  • Редакцията на Дарина е по-сполучлива от първоначалния превод. Особено вторият куплет. В превода е: "
    Уж знам — не ме любиш
    странно — пак съм луд по теб".
    А във варианта на Дарина е:
    "Уж зная, че не ме обичаш
    но странно — пак съм луд по теб".
    Къде има повече ритъм?
    Освен това Дарина се е приближила повече към оригинала, заменяйки "не ме любиш" с "не ме обичаш".
    Предпоследният куплет и при двата варианта на превода се отдалечава от оригиналния стих.
  • Йо хо хо! Супер е!
  • Поздравления!
  • Много ми хареса, потопих се.
  • Красиво е!
  • Благодаря за усещането!
  • Благодаря ти! Някой ако има подобна история, ще се радвам да я сподели в коментарите или като отделен разказ. Ще ми е много интересно да прочета.
  • "...спасява Истината слязла от небето."!
  • Много добре напаснато, стих и картина! Наслада е!
  • Много силна, преживяна поезия, с непрекъснато надграждане във всеки следващ стих и една избуяла с времето мъдрост!👏Аплодирам те, Гени!❣️

    "Не нагазвай във всякое тихо море,
    остани до брега си наблизо."
  • Благодаря, Деа Чудесата са около нас и вътре в нас, а това е безкраен вселюбящ подарък от Бога и неговата непрестанна любов към нас!
  • Нещо красиво, което едва ли някога щяхте да прочетете... и колко ли изобщо знаят, че съществува този автор... Да, може би си права, че няма място в сайта за бодобно нещо. Но аз съм доволна, че го има и му направих място в мен.
  • Ще ги изпием с уиски, и ще останат завинаги в нас

    "Покорих високи върхове,
    но без приятели останах." е преводното, Дени
  • И аз не знам турски, но в оригинала има рими, в превода няма. Когато се превежда поезия, майсторлъкът е преводът да е римуван, освен да се запази и смисълът.
  • ❤️❤️❤️
  • “Приятелите станаха на лед” е много нелепа метафора, ползвана за рима, според мен. Не разбирам турски. Сложна работа са преводите. Но на български не ми звучи добре.
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) - едно е, ако е неин преводът, съвсем друго е в случая, и не виждам да има място не само в раздела, а и в сайта.

    щураче (Дарина Иванова) - сега вече разбра ли въпроса ми?
  • Редакция и превод са различни неща! Отговарям вместо Паленка.
  • С Ирка!
  • Благодаря, Магьоснице ❤️
  • Не разбирам въпроса ти.
  • "от пътЯ" - 2 ред
    "но странно - пак съм луд по теб" - дълго тире!
    "Уж зная, че не ме обичаш" - интервал след запетаята!
    Нейният превод е по-гладък и мелодичен, твоят е накъсан.
    И с каква цел?
    ПП.
    Доколкото разбрах, не правиш превод, а редактираш преводно стихотворение.
    С каква цел?
  • Уведомила съм Семра Ахмед за дързостта си, тя хареса и моя вариант. Може да я помоля да преведе дословно текста. Но пък и в сайта има много хора знаещи турски език, те също могат да преведат и да изкажат мнение. Целта ни е една - максимално да открием красотата на поезията на Сабахатин Али, което е цел на всеки преводач на нечия поезия.
  • Ааа, не! Така не става, защото не познаваш оригинала. Защо наистина не си поиграеш малко и да преведеш буквално дума по дума самия оригинален текст? Така ще можем да видим дали преводачката се е справила или е променила смисъла. Защото ако тя го е променила и ти сега го променяш още повече в твоя вариант, това не е добре спрямо оригиналния текст. Но ако твоят вариант е станал по-близо до думите на самия автор, тогава ще е много добре, че си предложила промяна на превода.
  • Доверила съм се на нейния превод и просто съм се опитала да подобря изказа, а не смисъла. Смисъла съм го запазила.
  • Не знам как може да се даде преценка, Щураче. Жената е туркиня и казва, че има амбицията да стане най-великият преводач от турски на български. Пък и турска филология завършила, дори конкурси за поезия печелила. А ти казваш, че си позволяваш да я поправиш в превода, защото е оплескала нещата. Всъщност е напълно възможно и да го е оплескала превода, но понеже аз не знам и думичка на турски, предлагам ти да сложиш тук и буквалния превод на турския текст - дума по дума, както си е и чак после мога да кажа, коя от двете ви е имала по-голяма сполука като преводачка.
  • Много ми хареса!
  • Поздрави!
  • 🤣🤣🤣🤣🤣 И не се спира на най-интересното така.
  • Благодаря!
  • 💌 Благодаря!
  • Благодаря ❤️
  • Право на мнение има всеки. Всеки има правото да съзерцава и да бъде в публиката. Не е задължително да си професионалист, за да се радваш на едно изкуство. Но има една тънка разлика. Не всеки може да оценява адекватно и компетентно. Може да харесвам или не Мона Лиза, но не мога да кажа, дали е шедьовър. Има си специалисти. Не мога да оценявам творчеството на Леонардо и не е моя работа. Този и подобните сайтове, са едни мини общества, с писани правила зададени от администрацията и неписани - от потребителите. Тук е дадена възможност на всеки да "оценява" с гласове, рейтинг, звезди, сърца и т.н. Създават се групи, наши и ваши, едни се лансират, други се игнорират, започва се едно състезаване, кой е по по най... това са очевадни неща. Това, което казва Хари е, че в конкурсите "оценителите" са абсолютни лаици и на първо място често се озовава не най-доброто. Съгласен съм с него.
  • Благодаря ти, Роси!
  • Моята приказка отива към залеза си, Деа, а залезът е красив! Благодаря ти!❤
  • Желая ти успех от сърце! Харесвам стиховете ти! Корицата е страхотна!
  • Чудесен пример за нашенско единство и разединение.
    Добро утро, София... И лека вечер, България.
  • Миночка, Скитница, Деа, Ирина, благодаря ви за коментарите!
  • "Препускаш,чакаш, мразиш и обичаш
    и както винаги не ти достига време."
    Колко много истини открих тук...
    Поздрав, Доче! Прекрасно е!
  • Не само финалът, всеки ред е изключителен, изстрадан и много ценен урок. Трудно ми засяда буца в гърлото, а сега все едно ме удари гръм.
    Много те бива!...ако мога така да го изразя....
  • !
  • Ти си такова жизнерадостно слънчице!
  • Много хубаво!
  • Яко!
  • Благодаря, Довереница (Дочка Василева)!
    Хубава вечер!
  • Остави ги старите приказки, Роси. Напиши си нова, само твоя.❤
  • Благодаря, maistora (Красимир Тенев)! За мен е удоволствие да знам вашето мнение!
  • Реших да осъвременя един отдавнашен стих, благодаря ви, че го съпреживяхте.⚘
  • Някой наистина е обичал истински.
  • Точен си!
  • Връщах се тук няколко пъти тук.
    Много оригинални интерпретации, пречупени през призмата на съвременния живот. Едно умело миксиране на небивалици с реалния живот. На места има изведени сентенции, като:
    ,,Има ли нещо по-глупаво от суетата и претенцията, че си нещо повече от това, което си,, замислящо е. Човек се пита, дали не е вдигнал ,,летвата,, или носа си прекалено високо.
  • Чудесно е!
  • Благодаря, Мария! Много мили думи! ❤
  • Супер е финалът!
  • Деа, монго красиво и емоционално...
    Ти си вълшебница
  • Съгласна съм, Сенд, но нали трябва да има и публика за това изкуство!? Аз не съм фотограф, няма да ставам! Аз съм от тези, които един ден ще купя снимка. Консуматор. Така много от хората в сайта, които разглеждат фотографии, ще спрат да изказват мнение. Това, че не съм специалист, трябва ли да ми отнема правото на мнение?
  • Справила си се със задачата, добре се е получило, децата ще харесат твоята катеричка!😃 Успех!❣️
  • Роси, Гени, благодаря ви!❤
  • Не спирай да вярваш, Роси!❣️ И в приказките, но и себе си! И бъди готова винаги да допишеш края на приказната история, която е забравила накъде е тръгнала, да ѝ дадеш посока, да определиш скоростта на придвижване към целта!😃 Прекрасно произведение си написала! Поздравявам те!👏❣️
  • Мисълта предшества говоренето и действията.
    Пази боже, ако не е така. Мисълта е енергия, тя не може да се унищожи, като всяка друга енергия, след генерирането й. А енергията поражда действието. Затова е казано: ,,не пожелавай...,, И: ,,защото който е пожелал, вече е прелюбодействал в сърцето си.,,
    Малцина могат да четат чуждите (по)мисли.
    Май и тия които имат контрол над своите не са много.
    Гневът е едно напълно излишно чувство.
  • Ще ви разкажа, как беше при мен. Гледах невероятните снимки във фотографските сайтове и се питах, защо те го могат, а аз не? Скочих с главата надолу в цифровата фотография и започнах с едни диви експерименти. Повярвах си, че съм новатор и изпратих пет снимки за оценка, в професионален фотографски сайт, всеки новорегистриран имаше това право. И получих едно, написано на цял ред NOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO!
    и разни премерени, но ужасни коментари. Хората бяха възпитани, все пак и ме пратиха да публикувам в някакъв арт сайт. Отначало се разсмях, после се ядосах, после се замислих. И започнах да се ровя и да чета. Първо, става ти интересно, второ - усъвършенстваш се, трето - общуваш със себеподобни, четвърто - имаш възможност да твориш и да изразяваш себе си. Хари е прав, трябва си познание, любознателност, много снимане и разглеждане на качествени снимки. Защото това, несъмнено, е достъпно за всички изкуство, което носи естетическа наслада.
  • И аз ще кажа, че е прекрасно и има невероятно въздействие!❣️ Браво!👏
  • Искрено! Заслужаваш прошка, Светулке!
  • Аз говоря лично за себе си! Не гласувам в конкурсите за фотография. Наслаждавам се и ако ми харесва, си казвам! В сайта научих и още уча много неща. Който прави снимката е човекът, който трябва да се учи, да знае... Единственото което казвам, че имам право да ми хареса дадена снимка или не!
  • Не е току така казано: преди да кажеш .... мисли, брой до 10 или хвърли камък! А стъпката до лицемерие е много близка.
  • Благодаря ти, Скити! Радвам се!
  • Добрият, стар, естествено чист, натурално откровен - Рок-н-рол!
  • Рядко харесвам нещо различно от оригинала. Особено когато става дума за песни, надживели съеремието си.
    Браво!
    Няма данни за вокал, китара, клавир, ударни, аранжимент.
  • Нахили ме Яко!
  • "...За това смятам, че тук можем да научим нещо, ако вие специалистите изтъкнете хубавите и лошите качества на една снимка..." Росица, вие имате безупречна логика, просто я следвайте. И ако правилно я разбирам, тя казва, че е редно хората " не специалисти" да чуят, а не да се изказват "на ангро". Поне аз така Ви разбирам.
  • Голямо поздравление за Истината!
  • maistora (Красимир Тенев) - Пред закона и морала важат реалните факти и аргументи. Гневна съм до толкова, че искам да го убия - това ме прави убиец ли? Думите са само средство за комуникация и общуване и често прикриват мислите ни. Лъжем, лицемерничим и т.н. Мисленето не е реален аргумент, може да бъде предадено и възприето по най-различни начини, но да не са точната характеристика на изказващия ги.
  • Ще получиш прошката, Светличка, кой не би простил на майка си.
  • Трептенето на водата на преден план придава живот с отблясъците. Ако е търсен ефект, постигнат е.
    От Хари научих основни неща и винаги го чета с интерес. Съгласна съм, иначе нямаше да се изучава естетиката като дисциплина. Както за всяко нещо, което човек прави, дори за една питка да омеси, се изискват и знания, и умения, така е във всичко друго.
  • Е, не, Пепи. Преди конструктивното действие е мисълта. Или поне би трябвало да бъде.
  • Като молба на дете... Прекрасно е!
  • Е, Нелко Коларов съм имал нееднократно огромното удоволствие да го слушам във Варна! Страхотен!
  • Прекрасен финал!
  • В историята на фотографията съществува дългогодишен дебат относно нейния статут – изкуство ли е или не е? За мен тя е изкуство, за съжаление не се учи в училище и университета, освен ако не си тази специалност. За това смятам, че тук можем да научим нещо, ако вие специалистите изтъкнете хубавите и лошите качества на една снимка. Мое мнение и виждане!
  • Вероятно някой наистина ще се почувства стоплен...
    Много е хубаво!
  • Правилен въпрос Росица! Просто следва да се замислим - познанието и естетическото чувство във всяка област трябва да се добие и култивира.. Никой не е роден научен, нали за това ходим на училище от малки...
  • 😁😁 Усмихна ме, Силве! ❤
  • 61-ва част излезе малко дълга, затова я разбих на части. Ще има и още една. Благодаря.
  • Хи-хи, саркастично си се отнесъл към положението, и съвсем заслужено така, приятелю. Ако оставим настрана шегата, всички загубихме, никой не спечели. Постигнахме учебникарски пример за пат или за "политическа задънена улица", както е модерно да се пише сега. Мога да видя едничък начин за преодоляването ѝ. Парламентарно представените фракции (защото те са тъкмо фракции и нищо над това) също ще го видят. Съветниците им вече го структурират. За наше общо добро - или, честно казано, по-малко зло - се моля да не го договорят. Не спираме да живеем във времена, които ни вменяват да поумнеем и да се загрижим за самите себе си. Аз не знам колко още ни трябва.
Random works
: ??:??