Short stories and prose — original fiction by contemporary authors

„Кълновете“ на огъня - 22 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава двадесета
Чудовищният катаклизъм
След погрома над остров Гюнемер - да припомним - през последния ден на четвъртия туртюп от лятото малкият транспортен ригер продължи пътя си към северния континент, край чиито югоизточни брегове ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

3

Вероятно да те преживея 🇧🇬

Влакът прониза вечерния сумрак, а гарата изглеждаше точно така, както я помнеше — пуста, забравена от времето и потънала в прах. Стефан слезе на перона, намести яката на палтото си и вдиша дълбоко. Въздухът миришеше на пръст, на есен и на спомени.
Той тръгна по черния път, който водеше към стария му ...

VladimirRuykov

Prose » Short stories

54 2 6

Афоризми срещу клишета 🇧🇬

Кажат ли ми „дерзай“, дръзвам да не го правя.
В днешно време е модерно да се казва „в днешно време“.
Не ми липсват първите седем. Първите четири не помня, а останалите три не ми липсват.
Работим, за да може животът да ни се струва по-дълъг.
Егоистично е да мислим, че сме сами във Вселената, затова с ...

SavaChankov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

25

Умението да подадем ръка 🇧🇬

Не са ли най-големият измерител на доверието моменти, в които си на ръба на силите си и имаш нужда само от едно „тук съм“ – не гръмки обещания, не излишни думи. Просто усещането, че не си сам, че има някъде там някой, който ще те чака, за да тръгнете заедно, дори и в различни посоки. Какъв е баромет ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

12

12+ Валинор 🇧🇬

Намиращ се на запад от Средната земя, отвъд Великото море — Белегаер, вълшебното задморско владение на Валарите. Във Валинор расли две дървета — Бялото дърво - Телперион и Златното дърво — Лаурелин. Валинор наричан още Неумиращите земи, Валинор е убежище на Елдарите, поканени от самите Валари да жив ...

honesty

Prose » Science fiction & fantasy

51

Нелюбимите кожи 🇧🇬

Живял някога в гората могъщ вълшебник. Но толкова надълбоко, че рядко виждал хора. А и не ги обичал – търсели го за глупости и все с някакви неразумни желания. Имали късмет, че той бил добър магьосник и макар че го ядосвали, не му и хрумвало да ги превръща в жаби и гущери. Не че с животните, чиито е ...

Димитър_Малчев

Prose » Stories for children

35 2

Булгарационализация 🇧🇬

Ковидемията секна, защото антиваксърите популитици си сложиха и раздвуличният им език ухапа смъртоносно нещастния вирус.

Стефанин

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

20

16+ Падението- част 6 🇧🇬

На следващата сутрин главоболието започна зад лявото ми око. Отначало беше тъпо, почти незабележимо напрежение, което се опитах да прогоня с кафе и работа. До обяд се беше превърнало в пулсираща болка, разливаща се към слепоочията и тила, към шията, ухото и челюстите ми. Светлината, влизаща през про ...

Marialla

Prose » Short stories

32 1

Миниатюри - 9 🇧🇬

Тя не цепеше никому басма, но когато още на втория ден се цепна басмяната й рокля, ревна с глас.
Тъкмо се занимаваше с изнудване по телефона, когато полицията позвъни на вратата му. Каквото повикало, такова се обадило.
В понеделник открадна книгата "Хан Крум и неговите закони", а във вторник си счуп ...

VladimirKostov

Prose » Humorous

31

„Кълновете“ на огъня - 21 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава деветнадесета
История за огън, „семена“ и... ум
През единадесетте дни от не чак толкова дружелюбното си запознанство - да припомним - в нощта срещу четвъртия ден на осмия туртюп от есента до края на деветия й туртюп Нита Алкара ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

30

Подмяна на понятията 🇧🇬

Войната е мир. Свободата е робство.Невежеството е сила.
(Оруел)
Така ли е?
Неусетно сменихме значението на много думи. Така сменихме своя светоглед. И така посоката в която вървим. Ние я подменихме.
Прелест- невинна красота , кой може да има нещо против? ...

ДядоГурбал

Prose » Others

32

14+ Заветът на Краля - Глава 15: Дъщерята на лешояда 🇧🇬

– Не мърдай толкова – каза принцеса Беатрис, мъчейки се да среше косата на сестра си.
– Белогушка ме ближе по ръката – оправда се малката Дария. – Гъдел ме е.
– Опитва се да те почисти – пошегува се Шериз Хордис.
– Аз не съм мръсна – Дария се обърка. – Къпя се всеки ден.
– Като истинска принцеса – у ...

Korchan

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

24

Из наше село 7 🇧🇬

.....................Есенно време е. Уж синоптичките в прогнозите си познавали.
Дъждовито, студено и ветровито...
Ама те познаваха и през лятото, че ще е горещо.
Даже и Вивалди в творбата си ''4 сезона'' е отбелязал есента , и там есента е след лятото и преди зимата. Голям дървен философ се извъдих, ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

60 6

Окрилени мечти 🇧🇬

Не можем да спрем човек, който е решил да си отиде, дори и да го задържим. Той ще го направи безвъзвратно следващия път. Кога приключват житейските ни срещи? В момента, в който се разделяме, или в момента, в който си прощаваме. Тихото отсъствие може да е крещящо, а може и да е категорично. Търсещият ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

33

Мисловно 🇧🇬

Чета.
Защото имам още зрение. Само за това. Не че има какво.
Мисля.
Защото имам ум. По тази причина. Не че има за какво.
Работя. ...

exuded

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

40

Безомразно 🇧🇬

Ако се разминем и кихнете, ще ви кажа:
– На болест е.

Стефанин

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

24

Записки на призрака 🇧🇬

Е, дойде и моят ред. Гътнах се внезапно, без да ме боли нищо. И това беше добре, защото най-мразех да ме ръчка нещо ту тук, ту там. Все се надявах един ден, като ми дойде реда, да си ида без да ме боли. Така и стана. Гушнах босилека и зачаках с нетърпение да видя какво ще се случи по-нататък.
Лежа с ...

LubomirDuhlinski

Prose » Short stories

43

Мечта за море 🇧🇬

Зимата във Варна започна топла и продължи мека, но реши да се отсрами през февруари. Сви голям студ и падна такъв сняг, че децата щяха да се побъркат от радост. От изби и килери бяха изровени шейните и градът се превърна в пързалка и поле за бой със снежни топки.
В старата махала над пристанището дв ...

Димитър_Малчев

Prose » Stories for children

43

И за мъже и за жени 2 🇧🇬

Как да ни бъде леко
Ако усетиш, че някой започва да ти става прекалено важен, не изчезвай.
Кажи му.
Не е нужно да е красиво.
„Страх ме е, защото започваш да ми ставаш важен.“ ...

Благовест.Въображенски

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

59 1

Гравюра на времето 🇧🇬

Ние се срещаме, за да видим посоката на собствения си компас. Къде да спрем, къде да продължим, къде да се запитаме ние ли сме, или сме тези, които се очакваме да бъдем. Понякога човек може да загуби себе си в очаквания, докато не осъзнае, че сам изкачва планините си, че може сам да го направи. Може ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

32

14+ „Кълновете“ на огъня - 20 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Част 3
Северни колонии и южни безпокойства
„Струпването на северняците в подножието на планините им е осигурило естествена защита от уплашените до смърт от нощния зимен огнелом южняци. Окупиралите целия северен континент южняци пък с ...

IvanBozukov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

32

14+ Дихание в студа: Изгубени в златния дурман 🇧🇬

Дихание в студа: Изгубени в златния дурман
Сумрака над древния хълм изтичаше от гънките на небето като тежък сатен, за да удави и последния слънчев лъч. Земята под краката пулсираше със собствен, забавен ритъм – ухаеше на влажен мъх, на вековно гниене и на онзи сладък, упойващ аромат на забрава, кой ...

Vanica-Konstantineti

Prose » Short stories

42 1

История в мелодия 🇧🇬

Всяка мелодия разказва история и носи чувственост. Но колко усилия е нужно, за да зазвучи тя съвършено?
Приемствеността често се бърка с малодушие, но това да умеем да допускаме в себе си забравената си част, която сме оставили някога да се отдалечи от нас, е форма на пробуждане.
Да приемем себе си ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

56 2

Пустиня сред тучни поляни 🇧🇬

Ние сме пътуващи в пустинята деца, чакащи да видят оазис. А много често след това разкайваме се, че сме го открили. Животът е понякога странна пустиня, в която се виждат миражи. А друг път е тучна поляна, пълна с живот. Човек винаги търси другото, което го няма. А някъде дълбоко в себе си тъгува и з ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

28

Надолу 🇧🇬

Автобусът спря и ме остави на спирка. Продължи по маршрута си. Изгледах го злобно: с този автобус пътуваше синът ми.
От тази спирка ме поведе прашен път до коловозите на влака. Пресякох незаконно линията и се озовах на разклона.
Стръмен беше. Докато се придвижвах с автомобил, не го чувствах така.
Ху ...

exuded

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

60 3 2

Падението- част 5 🇧🇬

Монтревал се появи зад последния завой на алеята малко преди залез.
Кулите… Ах, кулите! Може би точно непретенциозният им вид ми направи впечатление при първия ми визуален контакт с тях. Нищо общо с онази архитектурна истерия, с която някои стари фамилии се опитват да убедят света, че предците им са ...

Marialla

Prose » Short stories

61 1

Ходещи по жарава 🇧🇬

Ходим по жарава като нестинари, умело престъпвайки в ритъма на танц;
Движим се като умели въжеиграчи в посока, тънка като конец.
И някъде в умението да запазим всеки миг, остава усещането, че точно преди да паднем, сме живяли.
Пламъкът на вчерашната драма догаря като свещ, бореща се да остане, да не ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

44

Локомотивът на щастието 🇧🇬

Разказ номер 7 от поредицата "Код: 333"
ЛОКОМОТИВЪТ НА ЩАСТИЕТО
Тръгна по обяд. С бързия влак. Те я изпратиха. Махаха зад прозореца. Нейните пораснали деца! Беше ѝ трудно. Да бъде локомотив. Да кара влак. През непрогледните тунели...Тези на живота. Задъхваше се вече. Майка ѝ помагаше. Тя ги пое. С н ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

93 1 1

Завръщането на призрака 🇧🇬

Изминаха повече от пет години от онази мъглива октомврийска утрин, когато ме посети хремавия призрак, от носа на когото постоянно висеше капка сопол. Да си призная честно, много ми се искаше пак да се появи, да се поразговорим с него, да видя как е житието-битието му. Кой го знае – той страдаше мног ...

LubomirDuhlinski

Prose » Short stories

41

Плюс две 🇧🇬

Детето излизаше всеки ден да играе в градината на двора. Не пропускаше да нагледа и гнездото, което две птички свиха в клоните на дървото през пролетта. Разбира се, не се катереше до там, защото знаеше, че птиците не обичат да ги притесняват. Но от прозореца на горния етаж виждаше какво се случва в ...

Димитър_Малчев

Prose » Stories for children

52 2

14+ Заветът на Краля - Глава 14: Пазителят на короната 🇧🇬

– Нападнаха ни изневиделица – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата – рече и размаха ръце ...

Korchan

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

42

Имена 🇧🇬

Листа. Жълти, зелени, червени. И всичките окапали.
Може ли есента да окапва и жълтото, и зеленото, и червеното?
Това се питах, докато разхождах кучето.
В парка винаги има хора, които тичат. С къси поли и с къси панталонки. Някаква нова мода е, сигурно. Преди години хората тичаха на стадиона, в парка ...

exuded

Prose » Short stories

69 1 2

Черно и бяло 🇧🇬

Нагоре, надолу, две противоположни мисли се редуват.
Бяло, черно, два противоположни възгледа се срещат.
Напред, назад, две противоположни действия танцуват.
Едното движи колата, другото я преобръща.
Тръгваш първом за върха със светла мисъл, после казваш, че е твърде стръмно. ...

HiragaKirov

Prose » Others

43

Миниатюри - 8 🇧🇬

Той изплю камъчето и то уцели събеседника му право по челото. Няма що - от истината боли.
"Тук има пръст съдбата", така казват нейните галеници. Освен когато тя слага пръст в раната.
Като си спомни колко често през криволичещия си живот й се беше налагало да си криви душата, на нея наистина й докрив ...

VladimirKostov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

50

Устремът като посока 🇧🇬

Устремът е този, който ни води,
Който не ни позволява отклонение,
Който ни уверява в правотата си, в непреклонността, която упорито отстояваме. Дори и всичко това да е идеалистично, илюзорно и неприложимо. И въпреки че често, но не и винаги, очакваното остава встрани от реалността, все пак поривът н ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

59

Раздялата като път 🇧🇬

Разделяме се с някои хора не от разстояние, а от миговете на пропуснато споделяне.
Хората искат да знаят повече за другите, вместо да се вглеждат и опознават себе си.
Знаем, че идва ден, в който се опитваме да намерим онова свое Аз някъде там на онзи светофар, в ъгъла на улицата, в ден, в който леко ...

MariyanaNOdzhakova

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

58

Малка котешка рапсодия 🇧🇬

Разказ номер 7 от поредицата "Код: 333"
МАЛКА КОТЕШКА РАПСОДИЯ
Коремът много наедря. Не, не моят. Знам какво е. Но беше отдавна. Говоря за нея. Нашата мама котка. Оранжева като тигър. С проницателни очи. С пораснал син. Любимец номер едно. Безименният наш Котарачко. Вече се питате. Кога наедрява кор ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

130 1 4

Из наше село 6 🇧🇬

.................Ами то винаги така става, когато си внимателен към събеседниците си, слушаш историите им, които не са нови , а се случват с всички, само че повечето махнем с ръка, промълвим нещо по адрес на ''мамата'' и забравяме.
А бат' Митьо намери в мен добрият слушател и изля болката си до моме ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

85 2

Из наше село 4 🇧🇬

..................Сърбам кафе под асмалъка, безгрижно оглеждам двора. Уж не съм много религиозен, пък от къде се щура в главата ми това '' Единадесетата божа заповед гласи - "Не се вживявай толкова'', но аз не я спазих...
Поех си по-дългоко въздух, а сега де. Защо под асмалъка пия кафе. Ами то под а ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

63

Пияните капкомери 🇧🇬

Живяла някога, в тиха махала накрай градчето, една баба. Името ѝ било Кремена. Съседите ѝ казвали на галено Крема, а тайно помежду си – „Баба Хрема“. За това си имало причина: „Кой какво прави – баба Кремена е хремава“. Нали вечно шарела между къщата и двора, хранела кокошките, копаела градинката и ...

Димитър_Малчев

Prose » Stories for children

62 2

Short stories and prose by contemporary authors

„Кълновете“ на огъня - 22 🇧🇬

Вероятно да те преживея 🇧🇬

Афоризми срещу клишета 🇧🇬

Умението да подадем ръка 🇧🇬

12+ Валинор 🇧🇬

Нелюбимите кожи 🇧🇬

Булгарационализация 🇧🇬

16+ Падението- част 6 🇧🇬

Миниатюри - 9 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - 21 🇧🇬

Подмяна на понятията 🇧🇬

14+ Заветът на Краля - Глава 15: Дъщерята на лешояда 🇧🇬

Из наше село 7 🇧🇬

Окрилени мечти 🇧🇬

Мисловно 🇧🇬

Безомразно 🇧🇬

Записки на призрака 🇧🇬

Мечта за море 🇧🇬

И за мъже и за жени 2 🇧🇬

Гравюра на времето 🇧🇬

14+ „Кълновете“ на огъня - 20 🇧🇬

14+ Дихание в студа: Изгубени в златния дурман 🇧🇬

История в мелодия 🇧🇬

Пустиня сред тучни поляни 🇧🇬

Надолу 🇧🇬

Падението- част 5 🇧🇬

Ходещи по жарава 🇧🇬

Локомотивът на щастието 🇧🇬

Завръщането на призрака 🇧🇬

Плюс две 🇧🇬

14+ Заветът на Краля - Глава 14: Пазителят на короната 🇧🇬

Имена 🇧🇬

Черно и бяло 🇧🇬

Миниатюри - 8 🇧🇬

Устремът като посока 🇧🇬

Раздялата като път 🇧🇬

Малка котешка рапсодия 🇧🇬

Из наше село 6 🇧🇬

Из наше село 4 🇧🇬

Пияните капкомери 🇧🇬

Queue