През времето

музика и текст - Павел Серафимов

От дълго време вървим по път предначертан.

Вярваме сляпо, за нас от съдбата е избран.

С приятели, сцени деляхме заедно не веднъж,

страната кръстосвахме на шир и надлъж.

Животът ни минава в следване на мечти,

но спомени остават, ярки и парещи.

В годините ранни нямахме нищо за беда

но имахме стимул вечно да търсим истина.

Но време за промени почука на наш‘та врата

и ние обнадеждени се пръснахме по света.

И ето пак отново сме на пътя ето пак напред вървим.

Няма как времето да върнем, Няма как, ще издържим.

Останахме малко, но вместо да тъжим

решихме на прима виста, по пътя да продължим.

Откривахме нови галактики в звездния безкрай

Към нови посоки поехме отдадени докрай

Когато кошмари държаха ни будни през нощта,

танцуващи, седем вещици търсеха любовта.

Бял вълк ни покани в старата гора.

Решихме да останем, поне до сутринта.

И ето пак отново сме на пътя ето пак напред вървим.

Няма как времето да върнем, Няма как, ще издържим.