Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Воловете на любовта
Едно идва, друго си отива,
а аз „глупендерът” пиян,
стоя с неизорана нива
и воловете ще отидат зян.
И тоз живот ще си отиде.
В усилията си оставам сам.
Но нека Бог да ми завиди,
че с него се познаваме едвам.
Крилатите пегаси да довтасат
и всички музи да се насадят,
с приятели на мойта маса,
за всички вино ще ни донесат.
Ще пеем все греховни песни,
величия у всеки ще блестят
и пътищата неизвестни
в наздравиците ще се пресекат.
Бог ще поиска „селфи” с нас
и старомодно и виновно ще се моли
да не го убиваме в този късен час,
във който нашите души са голи.
А аз ще искам в твойто рамо
и в твоите коси да се спася,
когато всички са пияни,
в нежността ти да се отнеса.
Не ме събуждай, нека си остана
така до утре вечерта.
Ще зарасте ли мойта рана,
ако си тръгнеш през деня.
Едно идва, друго си отива,
а аз „глупендерът” пиян,
стоя с неизорана нива
и любовта ми ще отиде зян.
Едно идва, друго си отива,
а аз на пристана стоя,
кораб от очите ми се скрива
и някъде на борда Тя.
Надежда пазя във сърцето.
Друг кораб ще се появи.
Дано да видя с Господ от небето
на борда някъде и Ти.
И ти...
Едно идва, друго си отива...
