Sep 17, 2020, 1:50 AM  

Днес 

  Poetry » White poetry
147 0 6

© All rights reserved.

Един ден
камбаните на ада ще замлъкнат.
Тогава ще продам на сметка розовите очила.
Онази клетка,
дето ме отглеждаха във нея ...
  246 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз.
  • Не мога да разбера защо масово хората остаряват, преди да са остарели, страхуват се, преди да е станало страшно, умират преди да са умрели. Това ми се вижда толкова глупаво, толкова толкова тъжно.
  • Напротив, няма време. Илюзията, че всичкото време на света е твое е присъща само на младостта. Българският народ има една много грозна дума: “ялова.” Гъсениците няма никога да станат пеперуди, те не раждат красота. Тук се сещам за Кафка, и неговото “Преображение.” Грегор Замза се преобразява в огромна стоножка, но пак е красив и чист. Като дете. Тези, за които се е грижил, докато е бил човек, вече не го познават, и се отричат от него, а накрая и го убиват. Физически, а и душевно.
  • Време има много, но какво правим с него. Да изтърпиш няколко гъсеници, заради пеперудата...а тя в кой живот ще долети. Или това няма значение, когато става въпрос за...векове. Разбрах. Просто си мисля разни работи, но не мога така добре да ги кажа.
  • Иска се чудо, за да прогледне слепият. За да има дим, Дани, трябва да гори огън, или поне искрица...
  • Понякога трябва да се премине по мостове от дим. Високо Петър1!
Random works
: ??:??