Feb 22, 2021, 11:16 PM
Корени
Чуй как се огъват клонаците,
тихо стъпвай- със вятъра, сине...
Тук Бог е посял семената си,
с този дъб сме орисани сите.
Виж колко е жива кората му,
всеки белег кърви във ума ни.
И птици се вият във храма му,
по високото гнездят те, сине.
Тихо стъпвай на сянка под него,
че основите помнят следите.
Болеят върхарите в корена,
затова е скрит във земите ни.
© Ivita Mirianova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Маестро, Стойчо, Роси...За мен е чест, че бяхте на страничката ми.
-
Да запазим! Да съхраним - за да останем и да ни има! Така го усетих! Поздравления, Ивита!
-
Пък аз открих във финала скрит подтекст!
Но това прави заръката още по-крепка,за да стигнем до корена,където има скрита болка!
Поздравления, Ивита! -
Красиво си свързала красотата на българската природа с повика да опазим българския си корен, Ивита. Чест ти прави! И дано този урок ни е за обеца на ухото.
П.П. Сърдечно ти благодаря за това, че коментира "Вяра" и постави стиха в Любими. -
Скити благодаря ти...
-
Да, като легенда... предание... Сякаш исках да запазя тишина, докато го четях...
Благодаря ти, за това усещане! -
Дис!
Благодаря ти!
Урок е. -
Много ми хареса! Като легенда ми звучи.
-
Благодаря ти, Калине.
За начина по който го почувства, Приятелю. -
Бени! Аз ти благодаря. За мъдростта, с която ни осеняваш.
-
Мистично, завладяващо и прекрасно, като земята ни! "... Основите помнят следите..." Поклон, Иви!
-
Мъдро послание!... Поздрави, Иви!
