Някой ден, но не сега
Някой ден, но не сега
На А.
Ще спреш да чуваш някой ден, че те обичам
Ще спреш да чуваш как в истинска любов към теб се вричам
Трептенията на тези думи от душата
Изчезнали ще са във тъмната материя на тишината.
Ще спреш да чувстваш някой ден допира на дланите
Докосвали те, за да излекуваш на сърцето морно раните
Ще спреш да виждаш сълзите, във моите очи
Сякаш никога на грешната земя не са били.
Някой ден… Някой ден, но не сега!
Сега все още е далеч’ смъртта….
Защото докато съм жив и докато сърцето ми тупти
Ще чуваш и ще виждаш и ще знаеш, че единствената ми любов си ти!
02.03.2024
© Владимир Велев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за поздравите, Златка! Радвам се, че е допаднало стихотворението.
-
Силна изповед! Поздравления!
-
Благодаря, Стойчо! Оценките от теб винаги са били изключително ценни за мен, ако да съм от скоро в сайта! Радвам се, че ти е харесало стихотворението.
-
Изповедно, наситено с дълбок емоционален заряд!
Поздравления, Владимир! -
Благодаря за оценката, Младене! Още по-ценна е, защото е от теб! Честита баба Марта! Здраве и късмет за всички!
-
Вложил си душата си в този стих, Владимире.
Поздравление и честита Баба Марта - да ти носи здраве и вдъхновение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
