Пътуване към себе си
"Щастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване"
Пътуваме... със влак или кола,
тролей, трамвай, а може и с карета.
Забързани, през хода на деня,
изпускаме да чуем колелетата
как движат се, потраквайки във такт
или поскърцват, уморено плачейки
за онзи миг, във който ще се спрат
на спирката със име "Мое щастие".
Със устрема и опитът богат,
поели уж по "вярната" пътека,
препускайки през делника със бяг,
пропускаме да вдишаме лалетата.
Усмивките не виждаме в несвяст,
от слънцето се крием с очилата,
разперили чадърите над нас
се пазим от дъжда и светлината.
Пътуваме, с' затворени очи,
душата си заключили в купето,
а тракат в колелета мечти...
във ритъм... що прошепва им сърцето.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мъдро и красиво!
-
пътуването към себе си е в ритъм на сърцето. стихва всичко.
-
САМИЯТ ЖИВОТ В НЯКОЛКО СТИХА. ХАРЕСАХ!
-
Както пееха "Домино": "... пропускаме много истини в своя трескав бяг..."
Поздрави! -
Аз затова предпочитам да ходя пеш и да слушам песента на колелетата отстрани, пък и песента на птичките, вятъра
-
Страхотно - разтърсващо..., живота ни е непрекъсната поредица от случки, които ни изграждат, каляват или просто ни разрушават като личности и чувствителни човешки същества..., за някои неща сме слепи...!!!!!!!!!!!!!
"Усмивките не виждаме в несвяст,
от слънцето се крием с очилата,
разперили чадърите над нас
се пазим от дъжда и светлината." -
Често пропускаме най-хубавите неща!
-
Пътуваме... потракват колелетата...
минаваме покрай гори, селца и гари
с претенции, че мъдри сме, нали?
А често още себе си не опознали...
https://www.youtube.com/watch?v=WhfF-GmGc6A
Хубав стих! Поздрав от мен! -
Така е - вперили поглед напред и нагоре,
присвили юмруци, готови за щурм.
Пропускаме най-важните подробности
в житейското пътуване...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
